Какво е свободата?

Started by Gentiana, January 07, 2007, 23:55:35 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Душата ми е галопиращ, черен кон,
на ранно утро в мократа прегръдка,
по онзи бряг, на прилив нощен взел,
последната, най-свежата му глътка.
Когато сливат се небе с море в черта,
по-тънка от конец, цъфти зората
и по ръба върви на Слънцето дъха.
На рамото ми ляга тишината.
Припомням си какво е свобода,
когато пулса на деня в кръвта ми бие
и къпе се в росата на мига
душата ми - жребец с копито риещ.
От ноздрите му капе светлина.
След миг ще бъде много надалече,
неосквернен от стреме и юзда,
в един живот на бавна тлен обречен.




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

`Fallen_Angel`

Съзирам тук - във този тъмен свят
пак сияйния прашец на красотата,
когато вкусил погледа ти - опият,
си спомням що е свободата.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Gentiana

Ти този спомен в нещо днешно превърни,
не го забравяй и не го предавай
за нищо на света. Живей! Бъди!
И с всеки дъх по -силна, по- свободна ставай!

[inlovee] :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

`Fallen_Angel`

Диханието ненужно доста ми се вижда,
когато застанала пред него пак без дъх оставам
и всяко пошло,ежедневно нещо ме обижда,
и на свободата с него пречи да се наслаждавам.

Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Gentiana

На изток мъдреците обясняват,
че е страдание живота. Прави май са.
Така че, наслаждение със болка
в коктейл примесени ще пием.Трай си  [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

`Fallen_Angel`

Свободата доста се услажда,
но не сещам никакво страдание.
Явно не всеки се нагажда
и не намира сладко упование.





Айде, стига спамих, стиха ти е страхотен ... слагам си го към топ 5  :p
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Quote from: Gentiana on January 07, 2007, 23:55:35 PM

Душата ми е галопиращ черен кон,
на ранно утро в мократа прегъдка,
по онзи бряг, на прилив нощен взел,
последната, най-свежата му глътка.
Когато сливат се небе с море в черта,
по-тънка от конец, цъфти зората
и по ръба върви на Слънцето дъха.
На рамото ми ляга тишината.
Припомням си какво е свобода,
когато пулса на деня в кръвта ми бие
и къпе се в росата на мига
душата ми - жребец с копито риещ.
От ноздрите му капе светлина.
След миг ще бъде много надалече,
неосквернен от стреме и юзда,
в един живот на бавна тлен обречен.




[bravisimo] Прекрасно е! [bravisimo]

P.S. Свободата е правото да избираш..това което ще е добре за теб но, и за останалите околко теб..
Небива да бъдеш нагъл, и да гледаш само себе си трябва да даваш..с пълни шепи от това което имаш в излишък...защото ако даваш ще ти се върне. Но не даваш ли и ти не очаквай милосърдие от дръгите. И запомни това свободата е за теб, за мен, за всички нас..... дори и в любовта е нужна свобода...!
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

Прав си, бебчо, така е  :) [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Mermaid


[bravisimo]
...ще имаш ли смелост да я понесеш...

Gentiana

Имаше една българска песничка -
Свободата е като хляба
Всеки ден се замесва
Всеки ден се изпича
Всеки ден се изяжда  [lol] [lol] [lol]

Ще имам ли?! [mhmm]
А и ти знаеш , че не съм от страхливите... :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

balrog

Това е то - Свободата.
Браво, Гентиана,
вярно си прозряла истината за нещата  :)

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

burning_acid

Поздравления за пореден път!!!  [cvetee] [cvetee]
Прекрасни сравнения!

Сигурна съм че си достатъчно силна за да понесеш свободата си :)

[evala]
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?