Догаря зарево...

[Gentiana]

Когато ме докосваш, ме боли.
Така че дръж ръцете си далече!
Не ме обичаш. Няма смисъл. Остави!
Да бъда твоя, уморих се вече.
Превърна ме във коте, а пък бях
надменна, дива, хапеща тигрица.
Подпали ми душата. Шепа прах
във урна погреби.Крило на птица
останалото разпилява в късен час.
Не се мъчи да съхраниш, каквото
запазил си от мен, от теб, от нас.
Не се обръщай.Днес проклинам те, защото
до лудост те обичах и кърви,
когато с нокти в мисълта се впия,
онази мисъл, че не си достоен ти,
да бъдеш в мен. Сама ще се убия.
Сама, като трениран самурай,
корема на копнежа ще разпоря.
Какво е болката?! Не се страхувам,знай!
Не искам повече със тебе аз да споря!
И всяка дума давя в себе си. Защо
ме гледаш с тази нежност? Не е вярно,
че има път назад. Догаря зарево
от онова, което в мен запали. Черно
небето над последния ми ден,
забравило отдавна дъжд и влага,
на тъмни ангели предава се във плен
и после в погледа на мрака кротко ляга.

[Katenceto]

Речено - сторено...Дяволице, много е хубаво  [inloveee] [I love you]

[Gentiana]

Да, излях си отровата и сега се чувствам добре  [lol] [lol] [lol]
Това вече съм си аз  [shame]

[Lucky]

Харесва ми това, че както пишеш оптимистични стихчета с ангелчета, в същото време пишеш и по-тъжни! А това определено ми хареса!  [heart__]  [reevvv] :kissoflove:

[Gentiana]

 :) Тези, гадните, определено си ги харесвам повече . [shame]
Някак си са като сенчести вирове , в които мога да се гмурна надолу с главата и да стигна много дълбоко.
А светлите са ми като плитък басейн, в чието бетонно дъно си разбивам челото. [lol]
Въпрос на светоусещане, може би.
Когато пиша тъжни стихове, не е задължително да ми е тъжно  :)
[cvetee]

[Lucky]

Е да :) не е задължително.. аз пък най-много си харесвам стиховете, които съм ги писала когато съм ядосана.. или тези които ми се случват .. и аз просто го разказвам в рими. :)  [heart__]

[Gentiana]

Да, тогава са най - силни. :)

[tonnny_bg]

Да, излях си отровата и сега се чувствам добре  [lol] [lol] [lol]
Това вече съм си аз  [shame]

[bravisimo] [a taka]Не мога да не се съглася !