Какво нещо е завистта

[Lucky]

Телефонен звън...
Савина вдига.. "Моля"
-Познай кой е...
-Ммм не мога.. кажи ми...
-Познай деее..
-Жан?! Ти ли си?!
-Мдам... видя ли как позна...
-хехе не беше много трудно.. как си?! Кво правиш?!
-Ами добре.. ти ли си на работа довечера?! - каза Жан..
-Дааа :( и ти ли...
-Ахам.. ако искаш да пием кафе предо това?! кво ще кажеш..
-Ами аз..
-Ок! След 5 минути ме чакай пред вас.. идвам да те взема...
* * *

-Жаааан... сладууурче.. от кога не те бях виждала миличкото ми... добре, че съм с тебе на смяна, че ония флегми не мога да ги трая.. - каза Савина..
-Да бе! И аз се кефя много.. тая Бояна само ме сваля, занимава ме с глупости.. пълен боклук, аз мислих, че съм с нея на работа и щях да си взема почивка...
-хеххе! Стига шефе.. не може ти да решаваш с кой да си на смяна... - каза савина..
-Е да ама днес реших.. ти нали трябваше да почиваш... :) -каза жан..
-Въъъй ще те смачкам, Жан... Ти ли накара шефката да ми се обадиии?!
-Дам.. не се ядосвай нали си с мен.. след работа ще идем на дискотека :)
* * *

Те си говорили, времето минавало... Определено си личало, че има нещо между тях.. но не било любов! Било чисто Истинско приятелство!.. Станало 16:45.. а смяната им започвала в 17:00...
Отишли в кафето където работили...
-Лелеееее! Кво прайм тука... то бомба паднала.. няма жив човек... - казала Савина..
-хаха споки ве човек.. ще го разработим.. ако не ще ядем..
-Ко ше ядем?! Моля те само не хамбургери.. лошо ми става от тях вече...
-е ок.. ще измислим кво да ядем.. тва е най-малкия проблем.. амм Савинка.. като каза лошо ми става.. ти оздравя ли?!
-Ами да.. почти... успокояваха ме там лекарите.. "бля бля.. добре, че не е станало последна фаза анорексия.. дрън дрън..." - Савина
-Не говори така.. и яж защото АЗ лично ще те нахраня... - каза Жан..
-Добре, добре.. стига се обяснява... давай да се мятаме да работим, че.. няма време...
* * *

-Савинка.. айде да ядем вафлички...
-Вафлички?!
-Да! Едни такива неща, вътре с шоколад.. икат им вафлички...
-Абе Жан.. аз знам какво е вафличка.. ама ... от къде ти хрумна... хаххахахаххахха
-Абе не се смей така, ами отивай! - каза Жан...
-Аз да отида?! Ти май не си наред.. Аз да отида.. хаххахха
-ееее мързел.. Добре.. гледай бара.. аз отивам за ВАФЛИЧКИ.. - каза Жан и излезе..
* * *

През това време Савинка беше направила Плодова салата, с портокали, банани, ягоди и сметана...
Беше сложила в две купи сладолед.. и макар, че бяха сами.. обстановката беше супер...
Жан се върна с неговите любими вафлички и започнаха да си хапват...
От скука чак бяха започнали да решават кръстословица..
* * *

-Ххаххах Жан, Жан.. чуй това.. много трудна дума... "Лекар.. в женски род... хаххаххха"
-Ам.. не знам... това е много трудно... - каза Жан и се засмя...
-Лелее колко сме се издухали само.. умирам - каза савинка..
Всичко беше Ок докато не дойде тяхната "Любима" колежка...
БОЯНА...
* * *

-Здравей Боби... Сядай да си кусаш от наште храни.. - каза Жан и се усмихна с досада, защото не можеше да я понася особенно...
Савина се правеше, че е много задълбочена във весника.. и не и обърна капка внимание...
-Какво да си кусам.. най много да хвана някоя болест от тая... - каза Бояна с възмощение... и погледна савина на кръв..
-Ами... като те е страх да не хванеш някоя болест... аре махай се от нашта маса... - каза Жан и погледна Савина...
-Че що аз да се махам... Нека тая заразната да се маха.. - продължи да се заяжда Бояна..
-Извинявай, не че те гоня... ама май е време да си ходиш... - каза савина много бясна..
-Аз пък казах... Бояна искаше да каже нещо ама не посмя да продължи.. защото познаваше савина и заеше, че ако продължи да се заяжда, ще изяде най-малкото някой шамар...
-Извинявай.. само не разбрах кой е заразния в случая?! Ходиш с 2-ма, а се чук*ш с 22-ма... айде изчезни докато не си ме ядосала напълно.. ПОД НИВОТО МИ Е... да говоря с теб.. -каза Савина и млъкна...
-Да ама.. Савина.. Да ама... такова.. той е мой! - каза бояна.. с почти плачещ глас...
-хаха аз не съм предмет, че да съм твой Боби.. така, че .. чупката - каза Жан с голямо възмощение...
-Вие сте се наговорили против мен.. не е честно.. - разплакана каза Бояна...
-Съжалявам миличка... но ти не знаеш как да спечелиш едно момче.. няма смисъл да го ревнуваш от мене ние сме само приятели.. ааа и споменах ли да се махаш?! - каза савина с вече подигравателен тон..
-Ок.. приятна работа.. бъдете щастливи... Това бяха и последните думи на Бояна.. след това тя просто си замина...
* * *

-Не мога да я разбера... кажи ми Савинка.. как да се отърва от нея...
-Амии.. не и обръщай внимание.. - каза Савина замислена сякъш за нещо...
-Ам.. такова.. аз... абе нищо - каза Жан..
-Хм.. Погледни ме... - Савина.
-Защо? -каза жан..
-ами.. какво "нищо.." май искаш да ми кажеш Нещо... - полюбопитства савина..
-Ами... ти сега приятел нямаш нали савинка...
-хм.. нека да помисля.. май, че нямам.. :) - каза савина и се усмихна.. след това избяга и се направи, че има работа, заото усети накъде отиват нещата...
* * *

Жан сякъш се смути след това.. и цяла вечер не смееше да я погледне  очите... Сякъш се харесваха.. но и двамата не искаха да си го признаят...
Имаха връзка преди повече от две години.. но беше връзка за два дни.. след това се разделиха и останаха само приятели.. А Савина не искаше да се повтаря ситуацията и да загубва най-добрия си приятел...
* * *

[Samoten`angel]

 [plqs plqs]

[Lucky]

 [cvetee]

[Hurto]

става за забавна поезия

[Lucky]

Да ама не е стихче да го сложа в забавна...

[Reni_ty]

Какво става след това ее мила искам продължение  [shame] До тук си се справила много добре браво  [inloveee] Искам да разбера дали се оправя моми4ето след болеста си.Дали остават все още толкова добри приятели.. 4акам продължение мн ми хареса  [hey sexyy]

[Lucky]

От болестта си се оправя.. а с момчето са си останали все още добри приятели.. даже снощи бяхме заедно  [shame]