детето

[ilusia]

Тъга по изгубено бъдеще
по идващо минало
носталгия по нещо загубено
нещо което никога не го е имало
в сърцето на детето - празнота
по лицето-болка
в очите-тъга
какво става с детето с хилядите мечти?
какво става с детето с невинни очи?
защо на нейно място идва озлобление към света?
защо в нежната душа бурени растат
и кръвта и се смразява
и болката и надделява?
пред врати заключени чука
катинари разбива със сълзи
Детето се роди...
детето разбра дори във
лицата със щастие
болка гори....
детето махна розовите очила
и погледна в света
и видя злоба, нереална празнота
и сега детето страда...
страда за изгубени мечти
и за идните
бъдните дни
и детето усмихва се наивно
и казва си "е да, но жива съм или поне за сега :) "

[DeTe_Ha_Xaoca]

Жива си това е факт
живей и вярвай във мечтите си
не ги покривай с прах,
детето знам превръща се в жена
и готово вече е, за да приеме
действителността, но пази
мъничето в сърцето си,
не му давай и за миг да те напуска
нарисувай му любов и с нея ти го запази

[ilusia]

Ако имах четка да рисувам любов,
ако имах молив, за да пиша за любов,
ако имах мечти да мечтая за любов,
вече нямам нищо - празно е във мен -
емоцията умря ей така - за ден.

[andromeda]

Но детето винаги е тук,
скрито дълбоко в душата,
и на целия свят на пук,
ще ни спаси сърцата.

Защо никой не разбира,
че детето в нас крещи,
че се бори и напира,
страха да победи.

Крила му дай и нека полети
волно и свободно над деня,
позволи му сълзите ти да пресуши,
за да се усмихнеш отново на света.

[Gentiana]

Детето в нас е крехко, малко цвете,
прилича на искрица, на мечта.
Сърцето му е бриз крайморски летен,
душата му е падаща звезда.
И трябва да опазим тази радост,
преди смъртта деня да замрази,
преди да се превърнем в кубче гадост,
преди във нас светът да се взриви.

[ilusia]

Това беше доста добро, но за мен остава тълкуването на когого го казваш... зная за кого, но на кого ли...

[tonnny_bg]

Детето във всеки си го има -
понякога то спи,
но винаги е там - скрито в нашите мечти.
Това откривам всеки ден,
щом децата мои ме погледнат
и нежно ме прегърнат,
и с усмивка ми промълвят:
"Мамо, много те обичам!"

[ilusia]

тони ти имаш децата си и те ти го напомнят  [smile2]