News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Първият сняг, който винаги пада внезапно

Started by Gentiana, December 20, 2006, 22:39:15 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Първият сняг,
който винаги пада внезапно,
като стреснати гълъби
от стряхата на един скучаещ сезон,
небрежно облегнат на вратата
между светлината и мрака,
първият сняг ронещ се тихо,
като музика, но без глас,без стон...
Той е целувката на забравени устни,
хладна ласка от намусено небе,
той топи се по лицето ми
и ми се струва, че плаче
нещо там горе и къса и моето сърце.
После от това, разкъсаното рукват водопади-
бълбукащи извори незамръзнала вода,
която в шепите ми капризни прави вади.
Потапям очите си и не ми пука за грима.
Може на малка вещица да заприличам,
с черните татуировки на размазания аркансил
по бледата ми кожа, но първият сняг аз го обичам.
Деликатно докосване на джентълмен нежен,мил.
Той винаги си отива също така внезапно,
без да се сбогува, без думичка, като в сън.
Първият сняг трае кратко
като вдишване -задъхано, сладко.
Когато издишам, него вече го няма.
Плува в локвичка посивял лист
и ме моли да остана с него навън.


Този стих го дължа на теб, Веси, защото честно казано, не ми се пишеше нищо.
Но коментарът ти на предишния ми стих събуди някаква позадрямала муза и ...ето го резултата.
Не е перфектно...
но все пак ти благодаря за вдъхновението  [heart__]





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

balrog


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

 :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:Браво и на теб,и на Весито. [inlovee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

vesselin

Вдъхновението никога не те  е напускало.Просто ти беше спряла да вярваш в него.Дядо Коледа съществува,само когато е необходим на някого!  [ihuuu] =hi [ihuuu]
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

SkitnicaVmoretO

Прекрасен стих ангел мой, сега вече искам още повече да завали  [cvetee] [I love you] [wish all my love]

Gentiana

Благодаря ви, ангели мои! [inlovee]
Всички вие сте моето вдъхновение и само четейки милите ви думи, вече знам, че не мога да се крия в сенките на мрачните си настроения и че съм длъжна да изровя и най- мъничката капчица красота и да я нарисувам с думи.
За вас!
Защото, както се казва в една реклама - вие го заслужавате!!!
[gu6] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: vesselin on December 21, 2006, 10:07:10 AM
Вдъхновението никога не те  е напускало.Просто ти беше спряла да вярваш в него.Дядо Коледа съществува,само когато е необходим на някого!  [ihuuu] =hi [ihuuu]
Специални благодарности на теб, Вес!!!
Ти определено връщаш вдъхновението ми. :)
Дори да е отпрашило за Вдън Гори Тилилейски  [lol] [lol] [lol]
И аз съм ти много благодарна за това!
[evala]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

След първия сняг отново, и отново ще вали
и всеки път ще е като магия.
Но онзи първият...
той е специален, нали?
Него носим в сърцата си
и го крием -
като хапче за радост,
като мъничък талисман,
с който се пазим от леда и пустотата.
Зимата е сезон, от който боли.
Понякога в ледени висулки
се превръщат сърцата.
Понякога под нулата
и настроението се влачи и пълзи
замръзваща сълзица по буза бледа.
Дали плачат и снежните човечета, или
лудите виелици
снежинки в очите-въгленчета хвърлят?!
И се смеят... Победа?!
Нека никога не побеждава
студената безчувственост у нас!
Нека огънят в сърцата ни не гасне!
Да има приятелска ръка
във всеки, на изпитания час!
Любов и вяра!
Магията на първия сняг е нещо прекрасно
.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.