News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Днес те видях /Огън от огън / ilusia & Blue_Rose

Started by BLUE_ROSE, December 19, 2006, 23:45:46 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

BLUE_ROSE



ilusia
Blue_Rose

Днес те видях /Огън от огън /

Днес те видях. Огън от огън.
Защо не признаваш, какво съм за теб.
И вчера и утре...
без тебе не мога.
Защо ме отричаш. Огън от лед.

Защо ме желаеш ? Копнеж от желание.
Защо ме мечтаеш в сиротно старание ?
Като запалка в ръцете ти ,
щракваш ме и се възпламенявам.
А вече е утре и не те видях.
И в спомена за вчера заживях

Остатъци, душа на заем, разпиляна...
опожаряваш дните ми останали без дни.
Да бях проклета...а пък аз ...презряна,
над мен небето можеше да се смили.
Защо остави, пепелта да тлее...
мойте рани да гнети....
Аз без теб ... почти живея...
А без мен, живееш ти.

Живееш , но живот ли е кажи ?
За мене ти копнееш и не признаваш
и пред себе си дори...
А запалката гори.....
Ще пламнеш май и ти!

Но от мене ще останат,
само твойте невидими искри...
Ти не ме превърна в пламък,
само Адски
ме изпепели.

balrog

Отново сте се справили чудесно  [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

Eamon

Quote from: BLUE_ROSE on December 19, 2006, 23:45:46 PM


ilusia
Blue_Rose

Днес те видях /Огън от огън /

Днес те видях. Огън от огън.
Защо не признаваш, какво съм за теб.
И вчера и утре...
без тебе не мога.
Защо ме отричаш. Огън от лед.

Защо ме желаеш ? Копнеж от желание.
Защо ме мечтаеш в сиротно старание ?
Като запалка в ръцете ти ,
щракваш ме и се възпламенявам.
А вече е утре и не те видях.
И в спомена за вчера заживях

Остатъци, душа на заем, разпиляна...
опожаряваш дните ми останали без дни.
Да бях проклета...а пък аз ...презряна,
над мен небето можеше да се смили.
Защо остави, пепелта да тлее...
мойте рани да гнети....
Аз без теб ... почти живея...
А без мен, живееш ти.

Живееш , но живот ли е кажи ?
За мене ти копнееш и не признаваш
и пред себе си дори...
А запалката гори.....
Ще пламнеш май и ти!

Но от мене ще останат,
само твойте невидими искри...
Ти не ме превърна в пламък,
само Адски
ме изпепели.

Прекрасен дует, присъединявам се към мнението на Балрог [bravisimo]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..