Откъснат лист от календара

[Gentiana]

Отдалечавам се от себе си...Вали...
Из локвите въздишат кални листи.
Студено ми е ...Тъжно...И боли...
Съзнанието празно... Бяло...Чисто.

Откъсвам лист от календара.Тишина,
заменя бриза, духал в топло лято.
Изтича в локвите безчувствена душа,
превърната  в мираж от черно блато.

Ще дойдат спомените... Ще я изметат.
Илюзията ще смени копнежа.
По пусти улици, в измислен нощен град
вали тъга и толкова е нежна.

Под нея без чадър ще скитам, ще мълча.
Надявам се, че няма да заплача.
По голите ми рамене с любов нощта
рисува цвете. Чака ме палачът.

Днес трябва нещо светло в мене да умре.
Ще го убият призори... Не мога
да спра разрухата в студеното сърце.
И няма да се моля. Глас от Бога

звучи в съзнанието, дразни ме, горчи.
Не искам да го слушам!Полудявам!
Затваря бесен  в мен животът ми очи.
Куршум?! Умора?!...Себе си спасявам.

[krasimir]

Имам тъжни очи,
днес тъгата забрави
пълна чаша ти вдигни,
със приятели добри,
и наздраве ти кажи,
Коледата посрещни.
Всичко отминава,
споменът остава...
Винаги бъди,
ласкава и силна,
с усмивка лъчезарна.

[Gentiana]

Ще посрещна празника,
както ми препоръчваш ти.
Благодаря ти за хубавите думи.
С приятели и близки
ще се повеселим,
Коледа не е просто дума.
И на теб ти желая днес
само красиви моменти.
Празнувай и смей се
и ти като мен.
В душата си празника съхрани
като на кинолента.

[Diablos]

[oops]

Да показвам няма да се опитвам
със слова красиви,разнообразни,
колко е силно това стихотворение.
Наказан,думи няма да преплитам,
защото те изглеждат празни
в сравнение с това видение.

[Gentiana]

Празните думи са като празни чаши,
прозрачни и звънки, и е лесно така
да ги напълним с чувствата наши,
с нежност, с усмивка и със светлина.

[cvetee]

[Gentiana]

Отново след една година
пореден лист от календара
като изсъхнал лист се срина,
докоснал струна, тънка, стара.
И звуци фини като снежен,
отронен прах от клонка в здрача,
валят и мокрят ми лицето.
А аз се лъжа, че не плача.

[Mermaid]

Отминава старата година
след облачни кошмарни дни
и после както ми се струва
дори и сняг ни ще да завали,
но ти недей ,недей плачи
а календарче ново постави
за да докоснеш бъдещето си
почти....
[inloveee]

[Gentiana]

Не искам да докосвам нищо.
Какво са минало , сегашно
и бъдеще ...куп сухи думи-
задачка детска за домашно.
Не ги усещам и нехая
дали е понеделник вечер
или пък сряда подир пладне.
Да бъда точна май не зная.
И календарът е излишен,
когато ден за ден живееш.
Не искам да докосвам нищо.
Над себе си сама се смея.

[ivalenny]

Отново след една година
пореден лист от календара
като изсъхнал лист се срина,
докоснал струна, тънка, стара.
И звуци фини като снежен,
отронен прах от клонка в здрача,
валят и мокрят ми лицето.
А аз се лъжа, че не плача.

Това ме разплака  [reeeev] [sad3]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]

[solitude]

Щом тъжно ти е погледни в очите детски.
Открий във тях изгубената светлина.
Нали "Вяра" нужна ни е в дните ни човешки?
Тя способна е да изгони твоята тъга. :)
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[BLUE_ROSE]

 [ihuuu]

[rado]

 :) Прелюдия  във фа-мажор. Брилянтно. [heart__]

[Gentiana]

 :) Благодаря! [shame]

[Gentiana]

Отново след една година
пореден лист от календара
като изсъхнал лист се срина,
докоснал струна, тънка, стара.
И звуци фини като снежен,
отронен прах от клонка в здрача,
валят и мокрят ми лицето.
А аз се лъжа, че не плача.

Това ме разплака  [reeeev] [sad3]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]

[shame]
:kissoflove:

[Gentiana]

Щом тъжно ти е, погледни в очите детски.
Открий във тях изгубената светлина.
Нали "Вяра" нужна ни е в дните ни човешки?
Тя способна е да изгони твоята тъга. :)
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

Светлината, облечена като дреха,
по тялото ми прилепва и блести.
Вярата вали - небесносини цветчета-
незабравки от небе, пълно със звезди.
Тъгата е приятел, който не ме изоставя
и в най- щастливите ми, смеещи се дни.
От нея не боли,не плачеш, не досадява.
Сама си отива, когато вече не я искаш ти.

:) [heart__]