ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

[repi-s-lychec]

Трудно ми е с пръсти да рисувам
докато боята в тях се плиска.
Искам в багрите да съществувам,
но да ги объркам не поемам риска.

лист, гръм, пронизан, ек

[Gentiana]

лист, гръм, пронизан, ек

На листа бял рисувам гръм,
пронизан той ще се разкъса
и ек в душата  - земетръс
ще предизвика. Късно... Късно.

очарование, снежинки бели, вечерен звън, тишина

[DeTe_Ha_Xaoca]

В тишината чу се вечерен звън
снежинки бели танцуват отново
навън.
Зима кристална и бяла
със свойто неземно очарование
обвърза ни със студено дихание
:arrow: цветя, храсти, пасти, планина

[Gentiana]

 цветя, храсти, пасти, планина

Скрити в зелените храсти
цветята си хапват пасти.
Смеят се лудо и планината
цялата свети в позлата.

никога, недей, здравей, съдба

................
Ех, дете, с тия твои пасти  [lol] [lol] [lol]
Виж каква глупост ми роди ума.
Развалихме стихотворението...

[uNiKaT]

И ето - дойде часът на нашето сбогуване-
знам, не трябва да плача сега...
Прегръщам те, жадувам те, не спираме да се целуваме...
но с любовта си ти убиваш ме, усещаш ли тази дълбока тъга?
Но и да страдам, че си отиваш - сърцето се смее,
защото дори и без твоето завръщане, частичка от тебе в него живее,
и то ще я пази, докато още тупти,
защото смисълът на живота ми - това си ти!!!


:arrow: ела; сняг; студенина; празнина; слънце; часовник

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :arrow: ела; сняг; студенина; празнина; слънце; часовник

В снега се очертават стъпки...
Не зная твои ли са те...
Изгрява в зимната студенина и слънце,
но то не стапя каменните ледове...

Снежинките са пясъчен часовник
и мерят дните ми на празнина...
Счупи го! Повече не мога...
Стопи леда, при мен ела!

:arrow: пътувам; мисли; писма; неказани

[DeTe_Ha_Xaoca]

В мислите си все към теб
пътувам. Знам - далеко си
от мен,
знам - писмата ти са искрени,
но неизказани остават
чувствата във теб.

:arrow: история, продължавам, картина, чувства

[DeTe_Ha_Xaoca]

Децата вън играят
на странна, но явно
забавна игра,
шега ли е или не любовта?
Аз ще ви кажа, деца:
шега не е любовта -
Комедия цяла е тя,
след края на която
остава само едно...
самота

:arrow: обичам, подарак, звезда, пада

[reinbow]

обичам, подарък, звезда, пада

Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта...
Поглеждам на горе и ето
подарък ми праща - звезда...


сияние, пурпур, тъга, огън :arrow:

[repi-s-lychec]

В пурпур заспива небето
и в огън се ражда с деня.
Очите ми трепват в сиянието
и свиват се в скита тъга.

меки, бързо, скреж, пустиня

[Arinna]

Със длани меки ме докосваш бързо,
сърцето ти от скреж сковано е сега.
Душата ми в пустиня ти превърна,
в пясъци и лед затрупана е моята мечта!

магия, спомен, съдба, мечта

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :arrow: магия, спомен, съдба, мечта

Магия цветна спомена събуди...
В снега заспалата мечта
превърна се във лятна пеперуда,
събуди моята съдба...

:arrow: дари ми; безвъзмездно; открадни; не изчезвай

[reinbow]

дари ми; безвъзмездно; открадни; не изчезвай

Не изчезвай в нощта като дим от цигара,
подари ми последния танц,
открадни днес за мен мъничко вяра
безвъзмездно... И аз ще съм там...


:arrow:преди, сега, след малко, завинаги

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 :arrow: преди, сега, след малко, завинаги

Преди щом те видех, трептеше сърцето ми,
сега вече чувствам, че не е така...
След малко си тръгвам, достатъчно мъчих се!
"Завинаги" не е дума от реалността!

:arrow: здравей; целувам те; отивам си; довиждане

[reinbow]

здравей; целувам те; отивам си; довиждане

Здравей, любов, целувам те за сбогом,
отивам си - аз веч не съм ти нужна...
Довиждане ти казвам и макар със болка,
не искам вече да те чувствам...

:arrow: не искам, желая, не мога, спирам