Размисъл за онези - различните

Started by Gentiana, December 16, 2006, 14:36:18 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Олигофрените са особени същества.
Какво ли Бог е затворил
в душичките им, белите?
Дали гаси светлината
в плахия им ден тъга,
когато им се смеят
"нормални" родените?!
Тези, никога непорастващи деца,
бродят като сенки
през нашето безразличие.
Пъзел от бледи, странни личица.
Трудно подреждащ се.
Нетипично е.
Докосването до тях
е среща с "третия вид"...
Нищо че не са извънземни.
Кинжал в сърцето на еволюцията забит.
Дали някой ще каже, че са непотребни?!
Олигофрените са ...самотни същества.
Дори, когато ги прегръщаме, са далечни.
Техният свят на сенки е неизследвана звезда.
Но да забравим, че ги има, е нечовечно.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Aia

 [good_] [good_] [clap]
Звучи благотворително :)

la vie en rose

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

Шарен свят .Има всякакви,но не мога да им  понасям глупоста!Великолепно си написала стиха !
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Eamon

Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.