News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Празен портрет

Started by Jane, December 09, 2006, 21:54:29 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane


Седя неподвижна на стола,
на който ти ме положи.
Да не мигам ми каза, и тихо да дишам,
да гледам в нищото с вяла усмивка.
Започваш ли? Не! Чакай! Спри...
Рисувай, художнико, но надникни
много внимателно в мойте очи.
Не мисли, че и те са усмихнати –
те просто са с маската свикнали.
Рисувай, художнико, болката,
която във тях се таи.
Тя се крие дълбоко,
но спомена
за Него все още блести.
Рисувай, художнико, вятъра,
който ми носи сълзи.
Вятър-парфюм от земята
с ръждиви убити мечти.
Не ме рисувай, художнико, с усмивка –
тя от много време вече не е истинска.
Въплъти в устните ми алени тъга,
макар с усмивка да се слива тя.
Потъмни, художнико, косите ми,
от кестеняви – въглен-почерняли!
Загубиха те плама и лъчите си,
щом не е той тук, да ги погали.
Нарисувай, художнико, до мен един призрак.
Рисувай го с черна, зла светлина.
С очи тъмни нека жестоко прознизва
и най-силната част
от мойта душа.
Това е той – нали разбра, художнико?
Това е той – убиеца, виновника,
за чувството, което
знам, че виждаш и рисуваш,
и още то пари ми сърцето
и вика, без никой да го чува.
И дори, художнико,
с твоите бои,
да оцветиш с ярък цвят тъгата,
тя пак не ще се промени!
Нали, художнико, разбираш,
че на статива ти просто преоткриваш
нещо ново, изпълнено с живот,
но в живота то е само плод,
отровен от реалността,
от онази жарка, пуста самота...
***
При тебе идват, художнико, хора
един след друг – и си отиват.
Едни просто рисуваш,
но други –
дори след десетки си спомняш.
Така е и с мене, художнико.
Един след друг нижат се образи,
но не могат те да заличат
онзи, който в призрак ти сътвори,
онзи, който още в плътта ми гори,
онзи, който не мога да забравя...
Любовта, художнико, знаеш, наранява.
Но спомни си как когато
я няма повече боли...
Не тя е грешница, нали?
Грешница бях аз, задето не успях
да счупя навреме стената, която
ме спъваше да бъда истинска и жива,
да осъзная как да съм щастлива...
Но днес е късно, художнико, вече
за упреци, болка и гняв.
Скоро той ще замине далече
и тогава ще знам, че успях!

Да го забравя... да прогоня призрака,
от сърцето, вещите, душата си...
Ще е просто минало,
а очите му пронизващи
ще пронизват вече друга с топлината си.
Знам, художнико,
знам, че го загубих.
Не успя той в мене да се влюби.
Дойде да ме омае и си тръгна,
но някой ден отново ще се върне.
И знаеш ли кога ще е това? Когато
погледне в мен и види празнотата,
в която след него горя,
която с поглед
ще му подаря...
***
А сега - рисувай, художнико!
Зная, че можеш!
Виждам как огън в дланта ти тупти!
Дано с картината си най-после
края да сложиш
на мойте изгубени черни сълзи...
***
Но нима приключихме?
Готово ли е всичко?
Красива съм, казваш, била?
Тогава знай, художнико –
ти си призрака,
а аз момичето с убити сетива...

Под сълзите на есенните листа...

Arwen

Без дъх останах докато го четях!!! Няма думи, просто е велико!!!
Красиво, тъжно, до болка познато...
БРАВО!!!!!!! Нямам думи!!!  [ihuuu]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

SkitnicaVmoretO

Моите бурни овации за стиха ти, останах без думи, така че просто... [cvetee] [ihuuu]

Jane

Eeee много ви благодаря и на двете!!! :)  Адски се радвам, че е успяло така да ви докосне...
[twist]  [inlovee]

Пък в крайна сметка.. и тъгата е нужна....

Под сълзите на есенните листа...

Anti^Technics

 [bravisimo]                                         Истинско ...
"Когато много силно преследваш Личната си легенда, Вселената ти помога за това!"

CrisSs

Просто нямам думи!!! Браво!!!  [plqsssss] [plqsssss] [plqsssss] [plqsssss] [plqsssss] [plqsssss]
Обичахме се крадешком.
От свои и от чужди скришом.
Сега си тръгваш-имаш дом.
Не те упреквам...в нищо,в нищо...
Върви,любов!Върви!Не стой.
Целувката ни бе последна.
Постой,любов!Постой,постой...
за сетен път да те погледна.
Да те погледна с много скръб и жал,
както се гледа покойник ,на сърцето скъп,
пред спускането на ковчега.

balrog

Чудесно е!
Поздравления, Jane  :flowers:

vanilla_g

Прекрасен стих , Jane .
Поздрав и от мен .  :flowers:

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



ivorysoul

възхитен поздрав и от мен:)
Let your soul be your pilot