News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Чуства

Started by waitshark, December 10, 2006, 21:33:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

waitshark

Утрото настъпваше бавно и малко лениво,не бързаше живота наоколо все още спеше.Първите лъчи докосваха вече високите дървета,водата в реката започна да хвърля игриви отблясъци по вековните дънери наоколо,някаде се обади ранобуден папагал когато внезапно се разнесе мощен рев.Рев от който всичко екна,клоните се разлюляха,птиците се разкряскаха в купом,разбягаха се малки животинки напомнящи,че тя се събужда.Тя беше царицата на това малко райско кътче,тя гордата Лъвица бе отново будна и можеби отново гладна.Непознаваше чувства като-Жал,Милост,Нежност но и незнаеше какво е Веселба,Приятелство,Любов не ги познаваше защото беше единствената от рода си незнайно как озовала се тук.А царството и беше малка котловинка която бе оградена от три страни с високи планини,а четвъртата беше затворена от река.От както се помнеше живееше тук,хранеше се тук,спеше тук,много пъти се бе запитвала какво ли има оттатък реката,но страха от водата бе по силен от нея.Тревожеше я и още нещо,бе започнала да усеща странни неща в иначе безпогрешните и студен реакций,тръпки преминавака по цялото и тяло,появи се състраданието,след него надеждата а на всичко от горе все по често започна да стои до реката.До реката имаше един голиам камък достоен за неин трон и се взираше в отсрещтния бряг с някаква надежда с копнеш за нещо което не познаваше.Изправена гордо върху камъка ревеше яростно и неодържимо срещу слънцето и пейзажа наоколо.Този рев изразяваше цялата ненавист,злоба,отчаяност,недоумение,мъка и копнеж който бушуваше в нейната душа когато един ден на отсрещтния бряг не се появи силует отначало размазан и някак далечно приказен,той започна да нараства с всяка секунда,докато на отсрещтния бряг не стъпа Той Лъвът.Огромен,силен с грива която сякаш бе събрала цвета и блясъка на хиляди слънца,а рева който се изтръгна от неговите гърди накара земята да се разтресе.В този миг сякаш всичко се срина в нея,загуби представи и рефлекси,надежди страхова,кръвта в тялото и забуша като океян,погледа й се премрежи като слънцето закрито от черни облаци.С треперещи лапи тя се опита да пристапи към водата,когато се наложи да се сблъска с единственото нещо което работеше още в нея.Страхът от водата,да иманно той я спря на ръба,битйката беше тежка тя крачка напред той крачка на зад,когато и последните и сили се изчерпаха от вътрешната борба и единственото което се изтръгна бе жалния рев на беспомощтносст.Трепереща едвам държеше глава и гледаше отсрещтния бряг,когато ТоЙ пристъпи към водата с решителни крачки,пренебрегвайки всеки и всичко.Тя беше неговото пристанище,неговата цел и неговия живот.

kalista

Вече ти казах, но ще го напиша и тука... Много, много ми харесва... Браво!  [cvetee] :flyingkiss: :flowers:
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

waitshark