Песента на мама..

[OvCeL4EnCetO]

Деният ми беше ужасен и седнах пред телевизора доста изморена.Сред сменящите се канали забелязах някъкво интервю и спрях за да го погледам.Момиче с прекрасно излъчване говореше по телефона си..След момент журналистът я попита:
-Как разбра?-и тогава отдалечиха камерата..беше в инвалидна количка..
-Започнах често да се разболявам,припадах и ми направиха изследванията..Лекарят каза на мен и майка ми..Беше ме лекувал от малка,а сега му се налагаше да ми каже това..Нелечимо е..нямаше как да ме успокои..нямаше думи,които да спрат сълзите и тъгата на мама..и аз..не смеех нищичко да кажа..просто седях..
-Как се чувстваше тогава?
-Дали да отговарям на този въпрос..
-Наистина..дали?-и двамата се спогледаха за миг..
-А как го приеха близките ти?
-Близките ми..беше им много зле..но и сега се грижат за мен..Изведнъж от здрав,прав човек стнах болното внуче,племенниче и така нататък..Не можете да си представите колко невярващи очи съм виждала..невъзможно е просто...
-Кой ще ти липсва най-много?
-Ще ми липсва мама..толкова е простичко..всички имаме майки..това е даденост,но когато за миг ги губим..не знам.тя е тази,която плаче за мен,която живее за мен...
Изключих телевизора.
***
Цяла нощ не можах да заспя,въртях се,плачех,ставах...Преди  два дни ми правиха изследвания защото започнах да припадам често и да се разболявам..Отслабнах изведнъж и...
***
На другата сутрин аз и мама влязохме в кабинета на лекаря.И през ума ми за миг се извъртя всичко-приятелите,усмивките,любовта,борбата,Лорчик...тя толкова разчиташе на мен...
-Вижте..-започна лекарят..
***
-..ти си малка тъмнокоса и наивна,не разбираш хиляди неща...-пееше мама на другата сутрин.Бяха ми открили левкимия.
***
Сега все още ходя на училище,обичам приятелите си и се грижа за тях..Слушам проблемите им,които често са:
"Вчера не можах да си изтрия грима"...или нещо от сорта на-"..и толкова го обичам...."
..И си мисля,че моите проблеми..дали ще мога да им кажа,че съм болна и да ги обременя с тях..засега никой не знае-само аз,мама,татко,сестричката ми и..лекарствата скрити на сигурно в чантата на новият ученик..той ме пази от припадъците и следи да се храня като хората...
***
Едва мърдам.Мама продължава да ми пее всяка сутрин.Ала вече и пуска по някоя сълза...просто не искам да ги наранявам...






От мен: Мислите на хората са велико нещо.Да чукам на дърво това не е истина,но...

[taina_maina]

Охх...много хубаво си го направила..  :) Наистина трябва да се замислим за тези неща...Как за миг - и всичко пропада....Как искаме още и още,а не оценяваме това,което имаме...Как все се притесняваме за дреболии и глупости,а всъщност има толкова по-важни неща.... [not fair]
[mhmm] [sad3] [mhmm]

:arrow: :flowers: :fireheart:

[OvCeL4EnCetO]

Така е,важно беше за мен да кажа някои неща..заради онази случка през лятото..нуждая се да помисля сериозно за това.да кажа някои неща.. [confused]

[slunce]

Много е тъжно...и някак тежко.....
Това е наистина жестока.....въобще има ли болест която да не е жестока....но.....винаги боли....
Дано на никой не се случва..........
Много добре си го написала...........  [inlovee]

[MoonLight]

 [not fair]  Иначе е много хубаво . . . : (

[Jane]

Всеки ден се случват неща, които ни напомнят, че животът е САМО ЕДИН. Всеки ден четем докосващи неща като това, които също ни напомнят, че животът е САМО ЕДИН. И въпреки всичко всеки ден ЗАБРАВЯМЕ, че животът е САМО един... И всеки ден някой си помисля да сложи край на този САМО ЕДИН живот... [sad3]

ЗАЩО?!.......

Хора, помнете, че каквото и да става, ЖИВОТЪТ Е САМО ЕДИН!!!
Ценете го!


(И дано такива неща, като това, което си описала, да се случват по-малко...!)

[OvCeL4EnCetO]

Всички сте прави,но..живота ни научава на много неща освен на едно-как да го запазим.. [confused]

[ToHuTy]

много е хубаво .. браво!

[OvCeL4EnCetO]

много е хубаво .. браво!

благодаря [shame]много е важно за мен,че го разбирате..струва си човек да помисли..