News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

В сърцето - есен

Started by Gentiana, November 14, 2005, 20:27:07 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Из сенките се скита вятър леден.
В сърцето му е есен и вали.
Откъсва гневно тъжен лист последен
и го удавя в локва от сълзи.

Студено ми е...Нищо че съм в къщи
и парното работи...Все едно...
В прозореца ми глупаво се мръщи
оголено, разплакано дърво.

Мечтая си за топли, летни нощи,
за слънцето, за твоите очи.
Кажи ми, че ме искаш!Още...Още...
Обичай ме! Желай ме! С мен бъди
!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Magic`Green`eyes

#1
Тъжно е... тъжно, но красиво [sad2]
Генти :) нали знаеш, че навън дори и да вали, на нас пак може да ни е весело и да танцуваме под дъжда :)
Така и есента може да се превърне в пролет... в нашето въображение.
Но къде тя би изглеждала по-красива? :)

Stevie B. - Because I Love You   Поздравявам те с тази песничка :)

Gentiana

#2
Така е, Диде, все гледам да не и се връзвам на тая пуста есен, но тя все ме издебва....и ми плясва по някой шамар изневиделица. Гаднярка!!! [smile2]
Но все някога ще и видим сметката!
Няма все да ни мъчи,я  [намиг]

Благодаря ти за поздрава, много мило... :lovetogether:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Magic`Green`eyes

 :) моля, пак заповядай :)  :flyingkiss:

А нали есента си има и свойте преимущества ;)

Gentiana

Ами, че има, има..., но нещо не са ми слабост... [think]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Durzost

горчива есен, но защо горчи?
дали защото си отива топлината?
дали защото и природата мълчи,
и чака ледената на студа кантата,
а може би защото ти не си до мен?
и блъска ме в гърдите вятър хладен?
а може би защото си отива ден,
изгубен ден, без теб, самотен, гаден...
Човек може да живее без храна един месец, без вода един ден, без въздух една минута, а без акъл цял живот.

Gentiana

Отива си денят, но ще се върне
и вятърът в краката ни ще спи,
когато с тиха нежност ме прегърнеш.
А есента тогава няма да горчи.
Кантата на студа ще ни омайва,
и няма да ни е студено с теб.
Вселена нова чувствата извайват
от дива нежност,чиста като лед.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.