Изповед...

[Arwen]

"Всичко свърши, съжалявам, скъпа, аз не изпитвам нищо към теб !"
Боже, тези думи още ехтят в съзнанието ми. Каза ги толкова студено, гласът ти бе така чужд... говореше сякаш сърцето ти е от лед. Нямаш представа колко силно ме нарани... как ме заболя... болката беше почти физическа...
Все още помня очите ти, косите ти, устните ти, дъхът ти върху бузата ми... Дали ще те забравя питам се всяка вечер, вечер обляна в сълзи...
Защо ? - крещи сърцето ми... защо постъпи така подло ???
Разхождам се и виждам навсякъде лицето ти... вечер ти си в съня ми... сутрин в огледалото вместо себе си виждам очите ти...
С всеки изминал ден аз бавно и жестоко гасна... всяка мисъл за теб е като студен нож, който се забива безмилостно в сърцето ми. Иска ми се да изкрещя "Мразя те", но сякаш от тези думи ме боли повече. Но защо ??? Незнам... Може би съм обречена да обичам само теб, може би тази болка ще ме направи по - силна, а може би ще ме погуби... не знам...

...прости ми сърце...