Старата песен на нов глас ( бог , та БОГ, та богченце)

[ilusia]

Тъй , аз съм една малка пикла на горе долу 18 години , повечето от вас знаят , че съм луда , инфантилна съм ... и абе общо взето всичко с което ще ме обидите аз вече си го знам , тъй че давайте да пристъпиме направо на въпроса , защото темата искрено ме вълнува и ако почнат лични напатки.. ще си я заключа с голямо съжаление :)

В тази тема няма да дискуираме има ли няма ли Бог. За момента взимаме Бог като величина , която съществува и в тази тема е факт. Не съм боголов , не уча теология и изобщо представите ми за Господ нямат нищо общо с  играденият стереотип. Вярвам в него и туй то..
Та сега пиша тая тема ,защото днес стават девет години от смъртта на един ужасно скъп за мен човек и половин година от смъртта на друг ( моля спестете си съболезнованията не са ми нужни) преди няколко дни едва не умрях... ХУбава смърт щеше да бъде и все пак съм си живичко. Ня няколко пъти да загубя майка си. И ви пълня кратуните със всички тея глупости с простичкото намерение да видите , че съм човек сблъсквал се със съмртта ( има още починали който не смятам за нужно да изреждам).
Искам да си поговорим за Бог. Не за Бог от църквата , не за Бог от канноните , не за християнският , юдейският и патагонският Бог... а простичко за Бог....
Ето исказването на един мой приятел , по повод тема от моя страна " страхът да повярваш в БОГ" :
"Да признаеш, че съществува означава да признаеш, че ти не контролираш живота си. Всеки наричащ себеси атеист, обаче твърди, че всичко зависи от него и че той държи здраво юздите на собственият си живот Wink
Да признаеш съществуването на Бог, означава да признаеш, че не ти си най-важния. Всеки атеист, обаче смята, че няма нищо по-важно от него самия Wink"
"Като се замисля UFF може би насажданите с векове догми и правила от религиите са отблъснали доста от вярващите, а тяхното разочарование се изразява в отказа им от онзи Бог който религиите насаждат Mad
Като съвсем естествен етап идва и отричането на Божествена структура въобще. Твърде дълго образа на Бога се обезценява и омаловажава от световните религии които не спират да го принизяват и да му приписват все по-вече човешки характеристики, като по този начин оправдават съществуването на своето свещеничество като необходим посредник между хората и него. По този начин те само дават "храна" на противниците си и все по-често са подлагани на атаки за истинността на религията която представляват. Може би точно откъсването на религиите в днешно време от духовността и все по-голямото им обръщане към материалното са причината хората да не вярват или да не желаят да повярват. Защото това материализиране кара все повече хора да смятат, че щом Бог е бил човек, значи и те са Богове и следователно са му равни. Тогава защо изобщо да се съобразяват с неговото съществуване Question Ако бъде отстранен няма какво да ни напомня, че имаме съвест и че има кой да ни наблюдава и наказва за грешките. А когато хората приемат, че след като те са Богове, то нямат нужда от друг Бог който да им се пречка в краката, Следва само едно - упадък и загиване на тази цивилизация! За жалост, примери за това има в далечното минало на хората, както и в по-близкото такова."
Тук аз казвам нещо от сорта за нуждата от правила и бла бла ....
"Това е така, но само ортодоксалните течения в религиите са наложени като единствени истински форми на вероизповедание. Всички други са обявени за еретични, сатанински и пагубни!
Да опознаеш света на принципа опит грешка е приемливо за ортодоксите, но да опознаваш Бог по този начин е вече гносис, а той е една от най-страшните ереси според тях!
Ортодоксалността се налага и днес насилствено, защото е измислена като форма за подчинение и терор върху масите. Гностицизма е въпрос на личен избор и никой не ти налага определени схващания като единствено верни, а те подтиква да мислиш, да експерементираш и да търсиш докато стигнеш до същината на проблема който те интересува.
Ортодоксите казват, че духовното развитие извън техните догми е еретично, а гностиците не слагат граници, само дават отправна точка.
Ортодоксите в днешно време управляват света. Може дасе проследи пътят им към завземането на власта назад във времето при това от зората на появяването им. Забележи, че от като те управляват света най-значимите постижения на човечеството са Светата Инквизиция; Гоненията срещу Темплиерите; Лова на Вещици; Концлагерите; Ядрената бомба; Водородната бомба; Химическите средства за масово поразяване; Биологичното и Бактереологичното оръжия и още, и още, и още! И забележи - това се прави от хора, които са ревностни вярващи, не пропускащи нито ена служба, нито една молитва и обясняващи всяка своя постъпка с" ТАКАВА Е ВОЛЯТА БОЖИЯ"
За това хората не желаят да вярват в такъв Бог, който по нищо не се различава от най-обикновения престъпник, който оправдава всяко свое престъпление с това, че е бил предизвикан, че някой го е ядосал, или просто казва " Ами Тя/Той си го търсеше"
И тук отново идва въпроса, че признавайки него, признават и правото на подобни индивиди да съществуват, а когато и свещените текстове на религията са в подкрепа на насилието, дилемата става още по-трудна за разрешаване!"
И така ( малко длъжко стана но на фона на всичката простотия да си напънем сивото вещество , няма да бъде много .....
Непрекъснато слушам какво ви е отнел Господ , какъв Зъл , безпощаден и  егоистичен Бог имаме. Как взима млади , касиви и добри хора при себ си... и бла бла и всичко от тоя сорт.
О мдам.. и аз съм му била бясна... ма така бясна , че ако ми беше пред погледа да му се изплюя... НО чакай малко казах си... Плуя ли в лицето на майка ми като ме накаже ?  Отричам ли се от нея щом някое нейно действие не ми харесва ? Спирам ли да вярвам в нея щом ми причини болка ? Май не... о имало е моменти, в който съм я ненавиждала  , но тя е моя майка... М дам... А Бог , е баща на всички ни....Тогава с какво основание ние се отричаме от някой който ни е създал ? Дал ни е възможност да бъдем хора , личности... дал ни е просто живот...
М дам... Родителите са най-строгите и непрощаващи учители.
Най-близката ми приятелка днес ми се оплака колко й е болно да наказва бебчето си само в леглото но е необходимо , за да не й се качи на главата покъсно....Ами нас.. нас кой ни наказва ? Живота ? И защо смятаме всичко лошо което дойде да наказание ? А ако е награда... ако е просто нещо , което слепите ни очи са неспособни да видят ? Да прозрът ? Или не искат да го видят , самообявявайки се за най-великите хора на света.
И такива познавам... Имам доста обширен кръг от приятели. Имам и познати , който са се самообявили за проводници на божията воля , покачили се на златен пиядестал. Да ма и те серът , пикаят и дори пардят...ВЪх колко съм цинична. И как тия хора , ще влязат в правият път ако не бъдат цапнати по кухата кратуна  не им бъде показано кой са те всъшност. НИКОИ. Също като мен и вас....Сами по себе си те са адски много , те са личности , те са хора , души и сърца. Но кои наистина са те ? Част от същото което сме аз , вие.. всички...
Ако Господ ми вземе нещо от рацете то е за да ми ги освободи за друго по-голямо... Или просто за да ми набие в простата глава , че ТОВА НЕ СЕ ПИПА. ТОВА НЕ МОЖЕ.
И когато някой оклепа пътя си... става лошо.
А за смъртта... а замисляли ли сте се , че една смърт може да е хубаво ??? В момента съм цинична до безобразие. Убии те ме с камъни - давам ви. И все пак.... Една смърт влияе на много много хора по един или друг начин. Понякога прави от тях нещо което починалият приживе не би успял.... А починалият е било нужно да си замине... Защото такъв е закона на БОГ.
Тъй... а ся ме убивайте ;)

[D`Eva]

Ти си луда ако си мислиш,че някой ще го прочете това ...аз го прочетох ама само защото се заинатих да стигна до края.

Та няма да съм многословна , само ще ти кажа ,че Бог никога нищо не ти взима , нито наказва някого . Ако губиш някого или нещо лошо ти се случва то е единствено по твоя вина ..не си счела за достатъчно важно да го запазиш ...в самозалъгването си че всичко е под твой контрол или че смъртта се случва на някой друг .
Има една съществена разлика между Бог и Сатана и тя е ,че единия не се бърка в живота ти ако ти не му позволиш да те пази , а другия не чака покана за да те унищожи . "Който не е с мен , той е против мен" - това не е заплаха , а предупреждение ...нещата са такива каквито са и щем нещем сме подвластни на законите им ...имаме избор - или ги спазваме и се ползваме от дадените ни права или сме извън закона и пресичайки на червено ни прегазват /е може и да успеем един два пъти да оцелеем , но цял живот на червено ...изчисли си шанса/

[ilusia]

хахах казах ти - луда съм ;)
Освен това... като гледам на къде върви света та и аз наобратно.. викам ай нищо няма да му стане на никой ако помисли над тва :)

М казваме някой еднакви неща с различни думи ;)
Само аз дето мисля.. е не , че те наказва... а просто те връща няколко крачки назад... докато не се научиш да прескачаш локвата а не да джопваш в нея до уши

[`Fallen_Angel`]

Хубава тема, но не съм съгласна с твърдението ти, че това е Божият закон.
Не смятам, че Господ е полицейска инстанция, която ти налага даден закон, при положение, че вече ти е дарил свободната воля. Все пак ако някой не иска да научи някакъв урок, и хиляда тухли по главата ще са му малко. Пък изборът си е много ясен - или ще се спасиш, или не. С думи като "Той ме наглежда, наказва, поучава", ние му придаваме човешки характеристики, от които уж се опитваме да излезем.
Та в този ред на мисли, наистина не вярвам, че смъртта е наказание за близките на починалия. Все пак е доста известен изразът "Добрите хора си отиват първи"... Оттам си извадих интересното впечатление, че Господ не те наказва със смъртта, а те освобождава от тленността и фалша на този свят. Творецът влага част от енергията си в теб и в един прекрасен момент, когато твоята енергия, онази независещата от интригите на света, си възвърне първоначалния блясък, Той те освобождава, защото през целия си живот си правил избора "да се спасиш".
А доколко се смятаме за богове - това е неоспоримо. Голямо его имаме. Винаги трябва да сме на върха на хранителната верига, дори когато тя се разиграва между хората. Според мен Христос е човек, не за да оцелее на земята, не за да не изплаши чадата Божии с истинския си вид, а просто защото той е най-добрата връзка, най-чистото проявление на смесицата между божественото и човешкото. Само чрез проявлението си като човек, той може да понесе греховете на човешкото и само като божество той може да получи опрощение и спасение. Абее... нещо като свръхчовека на Ницше.
Религията няма значение. Всеки човек може да наизусти даден пасаж от свещен текст и да го изкриви по собствено усмотрение. Затова и не виждам връзка между вяра и църква. Ако Господ е непрекъснато около теб, то тогава не се нуждаеш от посредник.
Музата ми се изчерпа, но ако ми дойде още някоя "гениална" мисъл, ще я натрапя.  :)

[D`Eva]

Ти може да не смяташ ама законите са факт :) или не си учила физика, математика , химия ?

[`Fallen_Angel`]

А правото къде го остави, а?
Пък и се надявам - сама знаеш - че един закон, който е константа на едно място, на друго е невалиден.
Уж Бог е всемогъщ и едва ли има нужда да действа по жалките закони на земната гравитация.
А сега ще се радвам да дискутираме останала част от мнението ми, а не само първото изречение  :)

[ilusia]

Имаш право на... грешка. И това е най-великото право .
От там на татък за какви права си говорим ?
Добре , не се съгласявай не съм имала за цел да карам някой да се съгласява.
За мен , за моите убеждения това  е така. От там на татък всеки има право да си мисли каквото иска.
Говориш за спасение... За какво спасение говориш ? Спасение на какво поточно ? И от какво ?
Защо човек все си мисли , че е призван да се спасява , да спасява , да бъде спасяван. От себе си ? от "злото"
Та злото не е ли част от нас ? А щом ние сме проявление на Бог..... Злото също го има у него... Тогава защо се пазим толкова много от нещо , което в същината си може да бъде ... простико добро...
Искаш да не придаваме на Бог , човешки характеристики , но колкото и да се опитваме... няма начин да спрем. Дедто винаги иска дълбоко в себе си да подражава на майка си....

[Iio]

Та ... сега е мой ред да поолескам темата с тъпичкото си мислене... Не съм от тея, които си казват "Такава била божията воля...", за мен Бог е създал света, подредил го е както на него му харесва и смята за добре и сега там горе си почива и ни гледа сеира как го съсипваме... От тук нанатък всичко си го правим сами. Да вярно има някаква сила там някъде, която ни кара да живеен по един или друг начин. Не мога да я нарека съдба, защото единия ден си казваш, че садбата ти е примерно да живееш с приятеля си, а на следващия ден всичко се обраща с главата надолу, сабираш си багажа и се изнасяш щото пък не ти харесало... Не мога да я нарека късмет, защото всички си знаем - един ден го има, на следващия - изчезнал... Затова за мен ще си остане просто "някаква сила". Сега ще кажете че не вярвам в бог, ми не е така, просто не мога да повярвам, че един човек когото не познавам, не съм виждала, не съм говорила с него и на всичкото отгоре никой друг не го е виждал определя какво да стане с мен... Сега може да кажете, че нямам въображение да си го представя, ми не е вярно, мога да си представя, когато навън е -20 градуса, че съм на Хаваите и ми е топло и наистина ще ми стане топло, ама Хаваите ги знам къде са и може да не съм ги виждала, но има хора които са ги виждали... и така де след дългите ми объркани обяснения ще добавя само, че ако утре ме блъсне кола няма да е виновен Бог, а ще съм виновна аз, че не гледам де вървя или пък ще е виновен пияния щофъор в колата който се качва на тротоара с 80 км/ч (което ми се е случвало), всичко си го определяме ние с малко помощ от онази "някаква сила"... и така пак ще се извиня, че оплесках темата, ама исках веднъж и аз да си изкажа мнението колкото и тъпо да е то... сега може и мен да оплювате за него или за обърканите ми обяснения... ;)

[Iio]

Имаш право на... грешка. И това е най-великото право .
От там на татък за какви права си говорим ?
Добре , не се съгласявай не съм имала за цел да карам някой да се съгласява.
За мен , за моите убеждения това  е така. От там на татък всеки има право да си мисли каквото иска.
Говориш за спасение... За какво спасение говориш ? Спасение на какво поточно ? И от какво ?
Защо човек все си мисли , че е призван да се спасява , да спасява , да бъде спасяван. От себе си ? от "злото"
Та злото не е ли част от нас ? А щом ние сме проявление на Бог..... Злото също го има у него... Тогава защо се пазим толкова много от нещо , което в същината си може да бъде ... простико добро...
Искаш да не придаваме на Бог , човешки характеристики , но колкото и да се опитваме... няма начин да спрем. Дедто винаги иска дълбоко в себе си да подражава на майка си....

пак съм аз... вярно е, че никой не може да натресе мнение на някого ако той вече си има изградено свое... а относно спасението и злото това за мен са много относителни неща... съгасна съм с въпросите Спасение на какво поточно ? И от какво ? а относно злото това е много широко понятие, за едни злото е едно за други е друго... за един нормален човек, убийството е зло, но то не е такова за един сериен убиец например... за какво зло говорим тогава? Всички определят две крайности добро и зло, а къде остава понятието лошо ? Всеки си е създал мнение за нещо, всичко зависи от начина по който си възпитаван, от средата в която си израснал и така нататък....

[ilusia]

Та ... сега е мой ред да поолескам темата с тъпичкото си мислене... Не съм от тея, които си казват "Такава била божията воля...", за мен Бог е създал света, подредил го е както на него му харесва и смята за добре и сега там горе си почива и ни гледа сеира как го съсипваме... От тук нанатък всичко си го правим сами. Да вярно има някаква сила там някъде, която ни кара да живеен по един или друг начин. Не мога да я нарека съдба, защото единия ден си казваш, че садбата ти е примерно да живееш с приятеля си, а на следващия ден всичко се обраща с главата надолу, сабираш си багажа и се изнасяш щото пък не ти харесало... Не мога да я нарека късмет, защото всички си знаем - един ден го има, на следващия - изчезнал... Затова за мен ще си остане просто "някаква сила". Сега ще кажете че не вярвам в бог, ми не е така, просто не мога да повярвам, че един човек когото не познавам, не съм виждала, не съм говорила с него и на всичкото отгоре никой друг не го е виждал определя какво да стане с мен... Сега може да кажете, че нямам въображение да си го представя, ми не е вярно, мога да си представя, когато навън е -20 градуса, че съм на Хаваите и ми е топло и наистина ще ми стане топло, ама Хаваите ги знам къде са и може да не съм ги виждала, но има хора които са ги виждали... и така де след дългите ми объркани обяснения ще добавя само, че ако утре ме блъсне кола няма да е виновен Бог, а ще съм виновна аз, че не гледам де вървя или пък ще е виновен пияния щофъор в колата който се качва на тротоара с 80 км/ч (което ми се е случвало), всичко си го определяме ние с малко помощ от онази "някаква сила"... и така пак ще се извиня, че оплесках темата, ама исках веднъж и аз да си изкажа мнението колкото и тъпо да е то... сега може и мен да оплювате за него или за обърканите ми обяснения... ;)

Пропускаш обаче една същина- ти казваш Бог ни е създал и си почива. Наистина ли го мислиш ? Ако ти създадеш живот , ще си почиваш ли гледайки неговите грешки ? Говорейки за Бог , ние сякаш изключваме всички останали сили в света. А аз мисля , че от тях е пълно. Според мен има много други същества , който бдят над живота , смъртта и пътя на хората.
Вярвам в силата на магията. Вярвам в силата на мисълта. Вярвам в силата на енергията. Отдадена и получена.

Имаш право на... грешка. И това е най-великото право .
От там на татък за какви права си говорим ?
Добре , не се съгласявай не съм имала за цел да карам някой да се съгласява.
За мен , за моите убеждения това  е така. От там на татък всеки има право да си мисли каквото иска.
Говориш за спасение... За какво спасение говориш ? Спасение на какво поточно ? И от какво ?
Защо човек все си мисли , че е призван да се спасява , да спасява , да бъде спасяван. От себе си ? от "злото"
Та злото не е ли част от нас ? А щом ние сме проявление на Бог..... Злото също го има у него... Тогава защо се пазим толкова много от нещо , което в същината си може да бъде ... простико добро...
Искаш да не придаваме на Бог , човешки характеристики , но колкото и да се опитваме... няма начин да спрем. Дедто винаги иска дълбоко в себе си да подражава на майка си....

пак съм аз... вярно е, че никой не може да натресе мнение на някого ако той вече си има изградено свое... а относно спасението и злото това за мен са много относителни неща... съгасна съм с въпросите Спасение на какво поточно ? И от какво ? а относно злото това е много широко понятие, за едни злото е едно за други е друго... за един нормален човек, убийството е зло, но то не е такова за един сериен убиец например... за какво зло говорим тогава? Всички определят две крайности добро и зло, а къде остава понятието лошо ? Всеки си е създал мнение за нещо, всичко зависи от начина по който си възпитаван, от средата в която си израснал и така нататък....

Клиширано , но да. Адски относителни понятия.  Като "сега " , сега в България е ден , в Съединените Американски      Щати е посред нощ. Никой не може да каже , дали онова което му се е случило е добро или лошо. Хубаво или не. Наложили сме някакви свой си разбирания , за зло и добро... просто за да ни е по-лесно. Отделно според мен това прави живота много по-болезнен.

[Feanor]

С това вече не съм сългасен. Винаги можеш да кажеш за нещо, което ти се е случило, дали е добро или лошо. В някои случаи може да сбъркаш поради липса на информация, в по-голямата част от тях обаче преценката ще е достатъчно вярна. Между другото, без въпросните "представи за добро и зло", нямаше да сме хора. Всичко, което ни прави такива, каквито сме, е базирано точно на тези представи. А представата за общество, подобно на това на насекомите, някак не ме привлича.

[ilusia]

А не се ли стреми всеки човек да бъде нещо повече ? Всеки рано или късно го хваща , айде не манията за величие... Но го гепва желанието за нещо по-възвишено.

Ти изпускаш влак , за който си дал за билет много пари - лошо.
Закъсняваш за рожденият ден на майка ти - Лошо. Скарал си се с гаджето за да идеш там - много лошо  [lol]
Цялата рода ви чака... Шефа те е пуснал в отпуска за един ден.... А ти хващаш и изпускаш влака.. .Много кофти.
Да ама влака дереилира и няма оцелели. НИ един..... КОе е лошото сега ?
И същата ситуация.... обаче хващаш влака супер доволен , че си се качил ... щастлив всичко е ок... ама пукваш... Голям кеф няма що ;)

[Feanor]

Що ме караш да се повтарям сега? Казах вече - да, в някои случаи, поради недостиг на информация (не знаеш, че влакът ще дерайлира), преценката е грешна. Обаче това са изключения.

[`Fallen_Angel`]

Значи сега, когато излизам, да се обадя на Господ, за да ми даде информация дали ще вземе да катастрофирам някъде или не ... А ако каже "да, ама трябва да се качиш", ша взема да си напиша прощално писмо, където надълго и нашироко ще обясня на близки и роднини за потребността от това да има хармония в света, че нещата така се случват и че аз трябва да си ида ... Но чакай първо да звънна и на 144 ( справки ), а после ще мина през Мтел, да си взема Loop и да си говоря с 1ст на минута с Господ  [lol] [lol] [lol] [lol] [lol] [lol] [lol]

Имаш право на... грешка. И това е най-великото право .
От там на татък за какви права си говорим ?
Добре , не се съгласявай не съм имала за цел да карам някой да се съгласява.
За мен , за моите убеждения това  е така. От там на татък всеки има право да си мисли каквото иска.
Говориш за спасение... За какво спасение говориш ? Спасение на какво поточно ? И от какво ?
Защо човек все си мисли , че е призван да се спасява , да спасява , да бъде спасяван. От себе си ? от "злото"
Та злото не е ли част от нас ? А щом ние сме проявление на Бог..... Злото също го има у него... Тогава защо се пазим толкова много от нещо , което в същината си може да бъде ... простико добро...
Искаш да не придаваме на Бог , човешки характеристики , но колкото и да се опитваме... няма начин да спрем. Дедто винаги иска дълбоко в себе си да подражава на майка си....

пак съм аз... вярно е, че никой не може да натресе мнение на някого ако той вече си има изградено свое... а относно спасението и злото това за мен са много относителни неща... съгасна съм с въпросите Спасение на какво поточно ? И от какво ? а относно злото това е много широко понятие, за едни злото е едно за други е друго... за един нормален човек, убийството е зло, но то не е такова за един сериен убиец например... за какво зло говорим тогава? Всички определят две крайности добро и зло, а къде остава понятието лошо ? Всеки си е създал мнение за нещо, всичко зависи от начина по който си възпитаван, от средата в която си израснал и така нататък....

Ето това се получава, когато използваш ирония и не обясняваш като за хората :)
1во спасението според мен е не да идеш в Рая и цял ден да дрънкаш на арфа, а да достигнеш онази чистота на духа, която вече се е издигнала над злободневните проблеми. Да се спасиш за мен е да преодолееш този живот с високо вдигнат нос, да можеш да се погледнеш в огледалото и да знаеш, че въпреки този или онзи грях, като цяло си бил добър човек .. Спасение от грешките. Изборът да не грешиш и да не се поддаваш на грешки
2ро Относло злото и доброто. Пак имам мое виждане по върпоса. Не вярвам, че съществува някаква борба между двете. Вярвам, че има само една енергия, която не е заредена нито положително, нито отрицателно. Обаче в един прекрасен момент, когато човек черпи от нея, от себе си, ако щете. Той я деформира и й дава заряда, който си носи.
3то За това, че Господ се принизява. Нормално. Като си свикнал мама да ти дава еди си какви пари на ден и да те гледа като писано яйце, много ясно, че ще очакваш твоя бог да е такъв. Ако майка ти те прави на нищо, мн ясно, че ще очакваш Бог нон-стоп да те изпитва, унижава и тн... Но за това в една книга по психология :)


Та, така ...  :)

[ilusia]

1 во не виждам никъде в поста ми ирония - поне не в този , който си цитирала - ма все тая.
За Енергията , до някъде мнението ми съвпада с твоето , но ти пак издигаш човека , до след Бог.
Не мислиш ли , че тази енергия би могла да се пречупи много преди да стигне до човека в чистия си вид ?
От злото цитат от една книга :
""Човекът е изобретил мощни телескопи, оптически и ред други. Столетия наред вселената е била наблюдавана внимателно и никой не е открил никаква небесна личност там горе. Това означава, че ако Бог е небесна личност, тя живее на извънредно голямо разстояние, прекалено далеч, за да бъде видяна, или Бог не е небесна личност. Ако Бог е земна личност, то тя е много добре скрита и досега никой не е установил къде се намира земният й дом.

Така вече знаем какво Бог не е. Бог не е определена небесна или земна личност. Кой/какво е Бог? Какво прави тя през своето свободно време? Ако Бог наистина съществува, защо не проговори на хората и не прекрати объркването? Добре, край на шегите, защото искам да бъдем истински просветлени по отношение на Бог.

Бог не е това, което сте си мислили, че е. Бог е, каквото Бог е. Ако Бог е Бог, тогава тя е всемогъща. Ако тя е всемогъща, тогава всичко, което съществува, е Бог. Иначе няма Бог. Ако във вселената съществува дори една йота сила или материя, която не е Бог, тогава Бог няма.

Явно съществуването на Бог не зависи от това, дали вярвате в нея. Ако има Бог, има Бог. Ако няма – няма. Кой го е грижа в какво вярвате? Затова недейте да издигате своята вяра в статус на значителност.

Бог е силата във вселената да се съществува и да се наблюдава съществуването. Това е. Бог е силата да се съществува и да се наблюдава съществуването. Всички неща и обстоятелства са създадени от това състояние. Явно е, че има съществуване и наблюдение на съществуване. Просто съществуване и просто наблюдение показват това чрез директно наблюдение. Затова Бог съществува. Или не. Не е от значение, защото което си е, си е, независимо от Вашата позиция.

Ясно е, че тук при нас има конкретни примери за съществуване и наблюдение на съществуването. Вие сте и двете. Не се възгордявайте – Вие сте просто каквото сте.

Добре, но щом сте проявление и въплъщение на Бог, как може тогава да сте такъв, какъвто сте? Е, Вие сте, а ако се интересувате "как", тогава обърнете внимание на начина, по който работи разсъдъкът Ви. Очевидно, Бог не е заинтересована да отдава значение на "морала". Изглежда, освен разсъдъка, Бог не прави "морални преценки". Бог е Силата във вселената, а във вселената е включено и "злото". Ако Бог не е изворът на всички неща, тогава Бог не е Бог. Затова Бог е изворът на всяко "зло", както и на всяко "добро". За да схванете това, трябва да се отделите от разсъдъка си. Той е обвързан с преценки и поляритети за "добро" и "зло", които са мотивирани от оцеляването."

В този ред на мисли във вселената е включено и злото, следователно то също е част от Бог. Значи Бог е изворът на всяко зло и на всяко добро ???