Молба!...

[{dulgokoska}]

В шепи думите събирам...
Натрупват се и тъй тежат...
Но да говоря... не, не спирам...
Ораторски е моят дух...
***   ***   ***   ***   ***
Какво да сторя... Чувствам те далечна...
Всъщност близка... що отнася я денят...
Кавгите наши, знам, че са човешки...
Но една си ми... не искам да ни разделят!...

Променяш се... и мене ме променяш...
Искам пак да пеем във дует...
Но виждаш ли... не ни остава време...
Все бягаме... напред-назад... напред...

Нима това остава ни със Тебе...
Напред?... хаха... Това ли ни очаква...
За всеки, знам, напреде е ковчегът...
Но до Него, не искам Тебе да оплаквам...

Не искам да те "няма" тук, до мене...
Не искам, щом те "има" да е празно...
Мълчалива е голямата постеля...
Мълчаливо е и сърцето ми... Напразно...

Опитвам се да бъда силна, тихо...
Карам се на себе си самичка...
Кажа ли "от мъка се пропивам"...
Уреквам се... но с тебе сме различни...

Детството отмина... а е тука...
Рано е в живота да се губим...
Помниш ли... със мен уж няма скука...
А сега мълчим... или съскаме си, щом говорим...

Недей мълча... недей и ми се кара...
За глупости... за нереалните неща...
Обичам те... и всичко в мене само...
Тебе чака... Моля те, Ела!...

Искам те... тъй както вейка вятър...
Искам те... а бурята боли...
Върни се!... тук си имаш свое място...
Не можеш да си тръгнеш... от моите гърди!...

Склони глава... Аз зная, че усещаш...
Нуждичка до мене да поспреш...
Подишай хлад... от устните ми тежки...
Стига бяга... аз ти нося шоколад горещ...

Пийни, кажи какво и как боли те...
Пийни, кажи кое те весели...
Интересното го има в наште дни и...
Знам... че можем с Теб да го спасим!...

Рано е, по дяволите всичко!...
Рано е... със Теб да се делим...
Късно е... да върнем нашто детство...
Късно е... да спрем и да скърбим!...

Нередно е... да се изяждаме с обиди...
Нередно е... да вярваме сега...
Че изгубим ли, ще можем да открием...
Че изоставим ли, ще намерим пак света!...

Светът ни бе и още е богатство...
Не знам за теб, но аз не го деля...
Братята си имат свое братство...
А аз и Ти си имаме Света!...

Затуй недей мълча и ме ранява...
Затова недей извръща ми очи...
Гърбът е гръб... и аз ще се изправя...
За да те подпра, когато най- ще те боли!...

Каква съм аз... не искам и да зная...
Казваш, че промяната личи...
Каква си ти... не, няма да гадая...
А просто ще помоля "Целуни!"...

Целуни челото ми... Онуй най-слабо място...
Което има страх от самота...
Прегърни ме... нека ми е тясно...
За да имам пак безкрайна широта!...
***   ***   ***   ***   ***
Трещи, крещи... умира и се ражда...
Угасва слънце, сетне и луна...
Вали, гори... злоба се обажда...
Но постой при мен... постой така!

[vesselin]

Красиво!

[Zatoichi]

Блестящо Нелче,блестящо!  [inlovee] Виждам инвенцията просто...  :flyingkiss:

[SteeleR]

 [cvetee]

[{dulgokoska}]

Благодаря ви от сърце, Душици!
[heart__]    [heart__]    [heart__]

[Афродита]

Ще спра до теб когато
най - силно от нещо се нуждая ...
от малка още знаеш ти това ...
светът богат за нас на обич е ...
ще си призная ...
винаги една на друга ще сме обречени така ...

Трудно ми е всеки път щом тръгна ...
обръщам се да помахам с ръка ...
но само щом лицето на някой от вас зърна ...
сълзи потичат ...
а мразя да плача на яве пред света ...

И каменна пред хората заставам ...
всички казват ,
че винаги краси усмивка моето лице,
но само аз самата зная ... как боли и плаче
разкъсващото се от мъка в мен сърце ....