Тя беше тъй красива

[mecho]

Тя беше толкова красива-
с черни очи и дълга коса,
умна и приказлива,
но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше усмихната и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият
и тя беше сама в тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички споделяха проблемите си с нея.
Търсиха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя.
Болна бе от болестта наречена самота.
Ден след ден посъхваше нейната красота,
а слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.
И така започна тя да се крие в тъмнина.
През деня бе изкуствено щастлива,
лъчите на слънцето за нея бяха решетки,
а мракът бе свобода.
Светлината се превърна в проклятие,
а луната в символ на радост.
Лека по лека затвори се в себе си тя,
светът започваше с вечерта, завършваше когато дойде утринта,
с първия лъч омразна светлина.
Живееше в собствения, но измислен свят,
споделяше всичко с луната,
обгърната в гъстия мрак
и целуваща се със самотата.
Дяволска бе тази целувка,
целувка с ангелска красота,
нежност преливаше от тази милувка,
но тя беше бягство от нежността.
Не усещаше, а може би не искаше да усети,
че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.
Всеки знае, че ангелите са дяволи проклети,
а тя прокле се сама.
И така продължаваше всичко,
минаваха дните в очакване на вечерта,
животът започваше да губи смисъл и тя поиска смъртта.
Една нощ незабелязано излезе,
знаеше къде отива, към нейната скала.
Това бе любимото й място,
изгледът от нея бе несравнима красота.
Толкова близо бяха звездите,
а от всяка по – ярко блестеше луната,
вятърът й разпиляваше косите
и тя тръгна към ръба на скалата.
В очите й вече нямаше сълзи,
искрено щастлива беше сега.
Блестяха разпилените коси,
а от мечтата делеше я крачка една.
Погледна за последно небето,
усмихна се за нощта,
пристъпи на пред и летейки извика:
                                                                ,,Сбогом самота !!!"

[/color]

[Devil`s Bride]

 [bravisimo] [bravisimo] Браво за стихчето... много е красиво, има страшно много емоция, а героинята ти постига тъжната си мечта  [heart__] [heart__]

"Всеки знае, че ангелите са дяволи проклети,
а тя прокле се сама."
:fireheart: :fireheart: :fireheart:

[kalista]

Еее, браво, браво.. Много е хубаво  [inloveee]...  [cvetee]

[mecho]

Много ви благодаря за мненията  [cvetee] :kissoflove:

[Bellatrixs]

Невероятно е...Толкова силно и чувствено. [bravisimo]

[gabi_gabi]

прекрасно :flowers:

[Tajni4ka_:(]

Невероятно е наистина,но защо не е в Стихчета,а е в Литература?