News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Хайде, хайде ела при мен

Started by zaiche_f, November 07, 2006, 17:20:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Хайде, хайде ела при мен..
нощта е тъжна щом те няма до мен.
Ела целуни ме..прегърни ме..
дай ми своята любов.

Хайде, искам да си с мен сега,
защото чувствам студенина в моята душа
и самотен е без теб деня.
Хайде..чакам те ела.

Хайде, хайде не се плаши..
няма аз да те изям.
Ела при мен..милвай ме..
целувай ме..дай ми своята любов.

Хайде, хайде ела при мен..
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

ackasha

прекрасно е аз ще ти стана една запалена фенка пишеш много красиви неща !!!  [cvetee] [cvetee] [cvetee]
.

zaiche_f

Благодаря ти  [inlovee]
Аз пък чакам да стана твоя фенка[heart__]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

JASSEN

Винаги с ругата на пред...ако не живеш пълноцено поне се опитаи :) :) :)

zaiche_f

Благодаря..мерси..миси  [inlovee]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

никинцето

 [heart__] [heart__] [heart__]найстина е много хубаво
Аз ще доида,макар със страх
старх.....
ще доида...но за малко..
Място във сърцето за мене няма
място във душата пак няма...
Ще доида да ти кажа,че ми липсваш
ще дойда да ти кажа че те обичам..
ще постоя и ще си замина....

много е хубаво продължавай все така.... [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] :kissoflove: :flowers: :kissoflove: :flowers: :kissoflove: :flowers:
любов не значи вятър
любов не значи дим
любов значи да обичаш
и то само един

zaiche_f

Ела.., но не за малко..
не и за кратко..ела..
Не се страхувай..
за теб сърцето си отворих..
то ми нареди да те обичам.
Ела..кажи ми всичко..
но не си отивай, а остани до мен.


Много ти благодаря  [inlovee]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

никинцето

исками се но не мога,
мене пътя ме зове,
искам с теб да бъда
но...уви....
но спомена за мене запази
и недей да да гледаш
моите сълзи....
боли...
любов не значи вятър
любов не значи дим
любов значи да обичаш
и то само един

zaiche_f

За пътя ти забрави..
бъди със мене до зори..
не искам да си спомен ти,
а моята реалност..моето бъдеще.
Ще гледам твоите сълзи
и с теб тихо ще заплача..
дори и да знам, че боли ужасно.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...