Приятели

[vesselin]

Да вдигнем тост за старите години,
морето някога ни бе до колене,
остават само спомените живи,
да бъде беше днеска е.

До вчера старостта мълчеше,
пред нас стояха върхове.
Във сънищата славата зовеше
и всички вярвахме: ще стане по-добре.

Утайка има всяко вино,
така се случи и със нас.
Сега горчи ни, пий до дъно
запей последно с твоя глас

.

[|Sweet_girL|]

много красиво е написано ... поздравления  [heart__]

[BLUE_ROSE]

Страхотно е!!!!!!!! Поздравления!!! [bravisimo] [bravisimo] [a taka]

[Gentiana]

Да вдигнем тост за старите години,
морето някога ни бе до колене,
остават само спомените живи,
да бъде беше днеска е.

До вчера старостта мълчеше,
пред нас стояха върхове.
Във сънищата славата зовеше
и всички вярвахме: ще стане по-добре.

Утайка има всяко вино,
така се случи и със нас.
Сега горчи ни, пий до дъно
запей последно с твоя глас

.

Последно? Не! Ще ти запея.
Какво като горчи. Нали
сме същите. И пак се смея.
И ти си същият. Почти.

Утайката е там отдолу.
На дъното я остави.
Сърцето ти ранимо, голо
без страх отново разтвори.

Морето пак е до колене,
макар в мечта, макар насън.
И твойто рамо е до мене,
и грее слънцето отвън.

Днес шепне старостта, но нежно.
Не е обидно. Не боли.
В косите облаченце снежно,
но огън - в нашите очи.

И върховете пак са близко,
когато двама сме. Нали?!
Съмненията падат ниско.
Отпий! До дъно! Не тъжи.
:) Хубав стих, vesselin
Поздрави!

[vesselin]

Много красиво продължение!Благодаря! :)

[Tonita]

Прекрасен стих. Браво!

[dodic]

И от мен едно голямо браво за стиха. [a taka]

[balrog]

Браво, Веско! Хареса ми  [a taka]

[vesselin]

Когато човек остарява разбира безсмислието на всичко.Когато си млад си мислиш, че  света се върти заради  теб.Годините те учат ,че всъщност само ти се въртиш около себе си.Живота ни е купон на който сме само гости.Например всички пишат стихове ,но почти никой не чете чужди .Не ми е ясно как можеш да очакваш да се развиваш ако не си обогатил езика си.Истината не е в говоренето ,а в слушането.