News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Скитници боси по пътища прашни...

Started by Gentiana, April 30, 2006, 23:07:07 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Зелените мисли на деня са студени.
Настръхват под някакво свое небе.
Душите им плачат без глас уморени.
Пулсира огромно, далечно сърце.
Пилеят се тръни, тръпнат плевели сухи
под ласки жестоки на черни ръце.
Кой отнесе копнежа далече? Разруха
крие с маска напукано, грозно лице.
И скитници боси по пътища прашни
влачат своята болка.Хляб - коричка една
в мръсна торба се търкаля. Илюзии дашни
щедро раздават големи порции самота.
Разтопена и лепкава локва от чувства
под стъпките на вятъра се размазва. Горчи.
С невръстни надежди мракът в храстите блудства-
това е безумие и безкрайно боли.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

viento violento

зелени мисли пак трева са май пушили,
но пък защо тогава са студени?
би трябвало те вече да са окрилени,
а не да блудстват в мрачните бодили,
а може би те са зелени от забрава?
обраснали със мъх зелен и мрачен?
забравили отдавна живот лачен,
затрупани с изстиналата лава,
пак не, нали това са мисли твои,
за тях във този свят прегради няма,
не могат и да се зазидат те във яма,
и не отнасят се от пролетни порои,
така, че хващай четка и сапун и в мивка,
зелено много лесно се отмива,
и не мисли, че под зелената боя е сива,
искрящо бяла е, с невинната усмивка ....

Gentiana

прав си - мислите ми са винаги красиви,
освен когато се чувствам наранена и слаба.
Тогава за миг нещо в мене изстива,
може би и кръвното ми да пада.
Зеленото е цвят, който опиянява,
макар да казват и че на Дявола цвят е.
И все пак от зелени треви следа винаги остава.
Когато пиша глупости... дали от глад е?!...

:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Danek

Хахаха скоро не бях влизал във форума, но явно настроението и колектива са все още на ниво :) Браво , хубав стих и закачка :)
"Sometimes the heart sees what is invisible to the eye."

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Mariana

Отново ме накара да потреперя!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Unforgotten`feeling`f

~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Demandred

Отдавна съм ти казал колко ми харесва поезията ти, Принцесо. И все пак ме изненадваш приятно със всеки следващ стих  [gentle-fen]

Gentiana

За мен е чест, Demandred   [shame]
Единственото ти мнение тук да е за нещо мое  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.