Между Ницше и Лилит

[Gentiana]

По-скоро Сатаната ще ми напише писмо,
отколкото ти да измениш на себе си.
В бездната прокълната
хвърляш всяко едно мое - Защо?!
Мислите ми са черни гларуси.
Летят над едно измислено,
чуждо море,
в което се давят сенките
на непостоянството.
Горда съм, че още имам своето лице.
Гранитен камък- апотеоз на Ницшеанството.
Свръхчовекът не е непременно мъж...
Какво ти е разбирал онзи несретник?!
Мъжете се плашат от внезапен, проливен дъжд.
Без жена всеки мъж е един тъжен клетник.
А ти продължавай да си твърдиш,
че грешни са мислите ми -лъчи на Слънцето,
което свети в очите на Лилит.
Онази първата, съхранила
на гордостта женска зрънцето.

[Tonita]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
     

Перфектно, невероятно, прекрасно стихотворение! [evala] [evala] [evala] [evala] [evala]



                               :flowers: :flowers: :flowers: :flowers: :flowers: :flowers:

[Gentiana]

О, Тони , ти си потресаващо мила. :)
Благодаря ти. [heart__]
И дано не ми се обидят момчетата за лекия феминизъм на творбата ми. Приемете го като шегичка. Всеки пол си има своите силни и своите слаби страни. Но е факт , че един без друг не могат. :), Ин и Ян - двете половини на цялото.

[BLUE_ROSE]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee] [bravisimo] [bravisimo] [ihuuu]

Пак без думи.  [happy]

[Gentiana]

Благодаря ти, мила! [heart__]