Красотата

[repi-s-lychec]

  - Идат! - извика някой. - Карат я Албена!
          Навалицата около каруцата трепна; отгоре,откъм баира, идеше Албена и след нея двамата стражари. Всички знаеха, че като последна милост Албена беше поискала да и позволят да се облече, както си иска. Затова беше се и забавила. Ето че идеше пременена, както рядко бяха я виждали.
         - И защо се е нагиздила - рече някоя, - на сватба ли отива, или на бесило!
         - И на въжето иска да е хубава.
         - Пустата й хубост! Тя я изяде. . .
         А дядо Власю, който също беше тук, току размахваше тоягата пред себе си. Седи, седи и пак замахне.
         - Е, дядо Власе - засмя се една булка, - с дяволите ли се биеш? Какво току махаш?
         - Махам аз. Гледам дали ще стигна да я цапардосам, като мине. Да я храсна аз по главата, че да види. Тук и е съда нея, тази гивиндия. . .
          А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, който се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.
          И в тая тишина, в тия няколко мига стана чудо, обърнаха се и най-коравите сърца, жалост и доброта светна в очите на мъже и на жени.
          - Мари, Албено, мари, дъще - проплака женски глас, - какво направи, Албено!
          - Ах, Албено, Албено!
          Албена се спира.
          - Лельо Димке - вика тя, - прощавай! - После, като се обърна на другата страна: - Люцо, Тудорки, Савке, прощавайте! Сбогом, сбогом ви на всички!
          Мнозина вече плачеха. А Албена вървеше все тъй спокойно скръбна, все тъй хубава.
          - Прощавайте! - извика тя на всички. - Млада съм, сгреших. Прощавайте!
          Захълцаха хора и се стълпиха към нея. Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха. Тогава нейде отзад, гневен и разтреперан, се чу гласът на дяда Влася:
          - Момчета, дръжте, не я давайте. Какво е селото без Албена!
          Албена стигна до каруцата, качи се и, както беше права, извика още веднъж:
          - Сгреших.  Прощавайте!


Това е кратък пасаж от един от любимите ми Йовкови разкази - "Албена". Та какво мислите вие, млади философи за нея - красотата? Може ли тя да бъде престъпна? И ако може, какво би било простено в името на красотата? А какво значи красотата за вас? И какви са нейните измерения? Искам дълги и изчерпателни отговори - намерета ми какво да чета!

[tonnny_bg]

Хубав откъс си ни предоставил, repi-s-lychec.Красотата определено днес има други измерения.Съчетанието и с духовна красота е желателно,да не кажа задължително.Физическата красота е само начин да ти отворят вратата,но за да се задържиш ти трябва и другата духовната .Прекалено елементарно и ограничени е да се съди за хората по тяхната физическа красота,и прекалено плитко,за съжаление и това се случва.За мен духовната красота взема превес в преценките ми за хората.Може би защото другата е преходно понятие.Идва или я имаш по рождение,но след време не остава и следа от нея.А другата винаги я има,защото годините и времето не оставят белег върху нея.Не е престъпно да си красив,но е престъпно да останеш само външно красив.Както и е недопустимо да забравиш за крастотата,с която те е дарила природата и да наблегнеш на другата ,духовната красота.Взаимосвързани са двете.И съчетанието им ни носи успех.Има една мисъл:Красивата жена радва мъжа,умната го предизвиква.Пред съчетанието на двете ,Адам капитулирва.
[wish all my love]

[Angel Soul]

Наистина хубав откъс! Дали красотата може да бъде престъпна? Сама по себе си - надали. Но ако се използва, за да извлича облаги само заради самата себе си- да. А връзката с разказа ... няма значение от кого е извършен греха. При определяне на наказанието трябва да се има предвид (не)наличието на разкаяние и мотивът за извършване на престъплението(каквото и да е ).... А бе май много го обърнах на полицейски сериал от седемдесетте и аз! [lol]

[tonnny_bg]

 А бе май много го обърнах на полицейски сериал от седемдесетте и аз!

Хихихихи,дай сега философски погледнато. [lol] [lol] [lol]

[`Fallen_Angel`]

Красотата сама по себе си е светлина .. нещо, което те изпълва с топлинка .. сега в мислите си съм в Лувъра .. затова ...
Красотата обаче почти никога не е в чиста форма
Или е красота и суета
Или е красота и алчност
Или е красота и .. господ знае какво
Какво обаче дава тази красота  ... част от рая ли? част от някакво съвършенство, което гоним? Затова ли и се прощава - за да не опетниш красивото .. за да имаш идеал и да те топли ... хмм ...

[ilusia]

Някой тук чел ли  " наизток от рая"
АКо някой я е чел ще разбер за какво говоря

[tonnny_bg]

Някой тук чел ли " наизток от рая"
АКо някой я е чел ще разбер за какво говоря

Ади изплюй камъчето,илюзийка. :p :p :p

[ilusia]

ами незная как да го кажа :) В смиъл, в тази книга става въпрос, как един прекрасен ангел със лице по пркекрасно от зората, убива всичко по пътя си включително , родителите си и децата си и съпруга си :)

[D`Eva]

А мен друг въпрос ме вълнува . Защо хората прощават само когато видят красотата омърсена , осъдена , вързана или умираща и дори тогава само и "прощават" , но не я спасяват.Примерите са хиляди.

[ilusia]

Нима не знаеш отговора ?

[repi-s-lychec]

Защото кравата разбира колко скъпа й е опашката й едва когато я загуби :)
И ние разбираме колко много имаме нужда от красота, едва когато спрем да откриваме такава около себе си. Инстинктивно знаем кое е престъпно, пошло ако щете порочно, но пък нуждата от красота, от нещо за душата... След първичната реакция на тялото - инстинкта за самосъхранение, нуждата да се предпазиш от нещо, което може да те нарани физически, усещаш че в живота ти има и още нещо...

[ilusia]

"Възможен е и друг вариант – красотата може да подтикне и самите грешници към нравствено пробуждане и изкупление (под въздействието на женската хубост Шибил се отказва от безнравствения си живот, стисливият Златил се възражда покрай прелестната Боряна, както Матаке покрай Сарандовица), т.е. може да бъде прераждаща сила (да извежда грешника от злото)."

Образът на човека в творчеството на Йордан Йовков

[stranger]

Образът на човека в творчеството на Йордан Йовков[/b]

Преди години май съм правил класно на тая тема :)

[ilusia]

Сега аз пиша на тая тема ;)
И общо взето им допада... Йовков и Дебелянов ми харесват :)))

" Аз умирам и в светло се раждам -
разнолика , нестройна душа,
през деня неуморно изграждам ,
през нощта без пощада руша.
......................

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян ,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян .

[Rocka_Rola]

Понякога красотата наистина е престъпна ,пример е тоянската воина ,едно безумие заради карсива жена .