театъра на живота

Started by harmaiani_f, October 24, 2006, 15:55:36 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

tonnny_bg

Quote from: `Fallen_Angel` on October 24, 2006, 16:10:30 PM
Ей ти две идейки от мен :
1) "Животът е театър, а всички ние сме актьори"
Оттук можеш да тръгнеш в две посоки
   а) всички ли сме актьори, а ако "не" - кой е публиката
   б) как подбираме публиката
   в) в какъв театър играем

Оттам пък тръгват мисли от рода на " Маските, който носим" ( тази тема мисля, че я има някъде из раздела и можеш да прочетеш доста интересни мнения ...


Та ... така :)


Това е добра посока. :)И за маските ,и за репертоара ни,и за дуелите които си отправяме един срещу друг,и все неща ,които са хем злободневни,хем интересни.Мммм,мене ме засърбя вече химикала. [lol] [lol] [lol]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

harmaiani_f

Та в крайна сметка на есето имам 5:50 и то благодарение на вашата помощ [inlovee]

Babuzil

Тръгни  от  тук :

"Защо  всички  искат  да  се  занимават  с  Шоу-бизнес  ...?"
"Скоро  няма  да  има  публика  ,  а  само , един тон ,  Маймуни  на  сцена  .."

Примери  :  Биг Брадър  ...  и тн ...

ProstoAz

Темата хубавичка... ням поет,то момичето вече си е получило оценката от есето... :)       А пък чо се отнася до мнението ми за "театъра на живота..."  ЗА мен живота е театър в който всички сме актьори...но е важно да има ПРеМИЕри :)
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

ArmaggeddoN

ProstoAz от твоята теза се сетих за един стих от Фицджералд :

В театър на Магически сенки
герои сме, които идват и изчезват,
родени от лъчите на фенера,
въртян от Главния актьор и тази нощ.

Явно и той е мислил че живота е театър :)
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен.

ProstoAz

 
   А не е ли?... като,че ли колкото и да се опитваш да бъдеш само публика...не става :)

             
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Babuzil

Тая реплика  "живота  е  театър  "  много  ме  дразни  ...

Защото  няма  нищо  театрално  в  една  сурова  деиствителност  ...

Feanor

Така ли? Аз бих казал, че има твърде много театралност понякога.
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."


ProstoAz

Аз бих казала...че тетралността заема голяма част от живота на всички пробивни и уважавани хора...но това може би го смятам само аз!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

`Fallen_Angel`

Quote from: harmaiani_f on October 27, 2006, 17:07:21 PM
Та в крайна сметка на есето имам 5:50 и то благодарение на вашата помощ [inlovee]


Браво!

Ам... би ли искала да публикуваш есето си тук, защото ми е любопитно как си го оформила  :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Tramel

Quote from: `Fallen_Angel` on October 29, 2006, 23:25:05 PM
Quote from: harmaiani_f on October 27, 2006, 17:07:21 PM
Та в крайна сметка на есето имам 5:50 и то благодарение на вашата помощ [inlovee]


Браво!

Ам... би ли искала да публикуваш есето си тук, защото ми е любопитно как си го оформила  :)



Чудесна идея  [a taka]

harmaiani_f

театъра на живота!!!

Пореден ден се задава с изгрева на слунцето.Готови или не трябва да го изживеем.
Но как?
Не е ли по добре да го направим по стария и изпитан начин.Да си сложим маските на всекидневието и така до настъпването на мрака .Тя ще ни закриля ,тя ще ни пази от лицемерието на хората ,защото самите ние ще сме други лицемерни , изкуствени .Тя ще буде това,което се иска от нас.Но дали тя ще може да ни даде всичко от което имаме нужда - истинско приятелство ,любов , щастие .Не мисля така.Просто сме свикнали да я носим , да се крием зад нея.Да крием това което сме .от какво ни е срам? Нима не сме готови да покажем на света истинските си лица??Та те са наши! С тях може да сме всичко онова , което искаме да бъдем ,създаваме една илюзия за себе си . А мойе би ни е страх да свалим маските си?Страхуваме се от ударите на живота,страхуваме се да не ни наранят или ние самите да не нараним бъдейки себе си .Дали събитията , самият живот на човек го учи да носи маска и самият тои я извайва - понякога тъжна друг път весела .Все едно да обуваш чорпогащник върху друг и накрая какво?- това което е отдолу изчезва остава невидимо както и същността на човека - винаги скрита.
Сега разбирам защо някой е казал"Истинските неща не се виждат с очите те се усещат в сърцето".
Не сте ли се запитвали някога защо когато видим едно дете на лицето ни се появява усмивка.Отгова е ясен - защото животът още не я е изваял..
В процеса на живота това е една необходима игра, която като всяка друга се налага с неизбежните си предизвикателства , достигащи понякога до провокация с мистичността и трепета пред неизвестното с трудностите на всяко препятствие с проблема на истинностатта и ставащото .Колкото по сложна е тя толкова по стойностен е и крайния резултат а именно да откриеш себе си!!
А кой си ти?Ти си толкова много неща.Ти си дневник,пълен с емоции чувства и спомени "познат образ за определена група от хора които едва ли познават истинското ти АЗ.А защо тези хора задавайки им въпроса Какво мислиш за мен?Какво съм аз за теб?винаги отговарят различно? В живота научих че двама души може да гледат едно и също нещо а да виждат съвсем различни неща! Човек не може да има различна маска за всеки един от тях затова и не всички ни харесват.
Дали всеки човек има своя роля която трябва да изиграе по точно определен начин?Дали животът ни е пиеса, режисирана от нещо наречено съдба???Дали не играем роля в живота следвайки предварително написан сценарии?Животът е театър - някой твърдят че е мисъл на Шекспир .Но къде сме ние ?На сцената или в публиката ?Никой не може да каже .Редица въпроси в търсене на истината за същността на живота а може би Джани Рудари го е намерил твърдейки "Животът е сцена а ние сме актьори".
А когато научим този житейски урок животът ще остане нищо повече освен това което се случва докато кроим планова за него - абсолютно непредвидим както и за съжеление и повечето хора около нас...
И все пак шоуто трябва да продъжи!!Не се приемай насериозно и ти си един от нас в този фалшив свят.Само фалшивите хора успяват защото маските ги правят силни.Ако не си артист ще изпуснеш ролята си...ГОТОВ ЛИ СИ ДА ПЛАТИШ ЦЕНАТА???????

`Fallen_Angel`

Силно е :)
Добре си се справила
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

harmaiani_f