Не мога без теб

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Беше късна и студена септемврийска вечер...Седяхме двамата там,на нашето място,на онази пейка,която бе свидетелка на целия ни роман...Седяхме един до друг,но сега безмълвни...Седяхме,но този път не се гледахме в очи...Аз бях свела поглед надолу към черната земя,а ти гледаше настрани...Усещах болката в теб...Усещах я...Колкото и да се опитваше да я прикриеш,тя личеше...Откривах я в погледа ти,в държанието ти,във всичко...Всичко бе различно...Сякаш нищо не напомняше за миналото...Сякаш нищо никога не се бе случвало помежду ни...Стояхме близо един до друг,но всъщност бяхме толкова далеч...Сърцата ни бяха разделени...Разделени на хиляди километри едно от друго...И колкото и да се опитваха да се намерят и отново да открият любовта,те все не успяваха...
Седяхме заедно в тъмнината на нощта...Единствена светлина бе само пълната луна и мъждукащото улично осветление...
Изведнъж ти се изправи...Отиде на някъде..Взе една роза...Аз надигнах поглед...Погреднах в очите ти...Ти подаде розата и
изрече тихо:
-Това беше за теб...
Аз я поех в ръце и казах плахо:
-Благодаря...
Ти нищо не каза...Обърна се и си тръгна...А аз извиках след теб:
-Защо си тръгваш...?Остани...
Ти се обърна в далечината и ме попита:
-Защо?
Но аз нямах сили да ти отговоря...Отново нямах сили да ти призная чувствата си...Тези толкова силни и истински
чувства,които напират в сърцето...Напират да бъдат изляти...Но не им позволявам...Сама не зная защо...Може би,защото не
искам да позволя някой да нарани сърцето ми отново...Защото не искам отново да си играят с чувствата ми...Предпочитах да
мълча,за да не ме боли и да не плача...Но вместо да се предпазя от нови рани и мъки аз сама се нараних още повече...
Защото това мълчание и подтискане на чувствата е още по-мъчително...Мъчително е да се правиш на безразличен,когато
отвътре сърцето ти крещи с всички сили от любов...!Боли,когато премълчаваш истината,когато криеш любовта...Така боли много повече...Но го разбрах твърде късно...
Ти си отиде...Потъна в мрака...Потъна в далечината...А аз гледах след теб отчаяна...Чувствах се по-самотна от когато и да е
било...
Може би си мислиш,че съм безсърдечна,че не ме интересуват чувствата ти към мен...Знай едно,грешиш...Много съжалявам,че се чувстваш по този начин само заради мен...Повярвай,боли ме много,че причината,поради която страдаш толкова много,съм аз...Не искам да те наранявам...Но явно го правя...Прости ми...
Гледам след теб в мрака...Отдалечаваш се все повече и повече...С всяка измината крачка сърцата ни остават все по-далеч едно от друго...Може би след време ще бъде прекалено късно да се доближим отново един до друг...
Сега вървиш напред,дори и не се обръщаш...Но аз знам,че те боли...Знам,че страдаш,дори и да се преструваш и да се опитваш
всячески да го прикриеш...Зная,защото и аз го правя...И аз постъпвам по същия начин...Преструвам се на силна и неразрушима от нищо и никого...Но всъщност това е само една маска,едно отчаяно прикритие...Душата ми е толкова крехка и чуплива...Може би,за това съм се скрила в тази обвивка,в която се намирам сега...Обвивката на лъжата...Опитвам се да се скрия зад маската на лъжата...Лъжа дори самата себе си...Залъгвам се,че съм силна и че мога да продължа да живея без теб...Но както е казано-"Когато човек изгуби някого,едва тогава разбира колко много е значил той за него..."Така се случи и с мен...Едва сега,след като си отиде от мен,след като те изгубих,разбрах корко ценен и нужен си ми ти...Осъзнах,че не мога без любовта ти...
Сега седя сама на пейката...В ръката си държа розата,която ми подари...Сега,когато те няма,мога да сваля своята маска на
леденото момиче...Да,може някога да съм била такава,но това е било много отдавна...Преди да те срещна,преди да разбера
какво значи да си влюбен...Преди да разтопиш леда от сърцето ми...Но сега,колкото и да ми да ми се иска още да имам ледено сърце,колкото и да ми се иска никой да не ме интересува,не мога...Защото ти съществуваш...
Сама съм  в черната нощ...Звездите и луната са закрити от сиви облаци...Нищо не осветява пътя ми...Няма те...Сълзи се
стичат от лицето...Безпомощнва съм...Не мога вече да им попреча и те потичат като порой...Една сълза падна върху розата,
която ми подари...Сега сякаш и тя плаче заедно с мен и вехне без любовта ти...
Време е да си тръгвам...Трябва да се прибирам...Ставам...Вървя сама по празната улица.Тъмно е.Само десетките улични лампи осветяват пътя ми.Оглеждам се наоколо.Няма никой.Поглеждам часовника.Наближава полунощ...Изгубена в големия град търся теб,любими.Но вместо това срещам само сенки...
Ето ти си там.Виждам те в далечината.Стоиш и ме чакаш.Знаеш,че ще дойда.Приближавам се...Но,не,не си ти...Явно вече халюцинирам.Може би от многото алкохол,който изпих заради теб,заради мъкатата,която исках да удавя...
Отново се губя в хилядите сенки на нощта...И няма кой да ме спаси,няма кой да ми подаде ръка...Защото теб те няма...
Прибирам се вкъщи с мисълта,че ще слушам музика,която ще ме накара да забравя поне за миг за теб,за любовта и за всичките тези проблеми,които ми се струпаха напоследък...Включвам радиото,свивам се в ъгъла върху леглото си...Дано поне сега избягам от теб и от всичко,свързано с теб...Но,не...Ето,че започва нашата песен:Guns`n` Roses-Don`t Cry...И отново ти изникваш в съзнанието ми...Всичките тези спомени и всички преживяни мигове заедно...Как мога да ги залича от съзнанието си?Та те са запечатани там...
Реших,че може би,ако ти се извиня за всичкото това,което сторих,ако ми простиш всичко ще бъде по старому...
Изпратих ти съобщение...Казах ти,че много съжалявам за всичко...Поисках прошка...Но ти не отговори...
Но може би някой ден всичко ще си дойде на мястото и ще се оправи...Дотогава дано разбереш едно:Обичам те...
Въпреки,че нямам смелостта да ти го кажа в очите...
Моля те,върни се...Само ти единствен ми остана...Единственото нещо,което истински ценя и безкрайно много обичам на този свят...Не си отивай и ти...Не ме оставяй...Моля те...Не мога без теб... [heart__]

[Shady^]

 [reevvv] много е хубаво

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Благодаря ти,миличка! :)  [hey sexyy]  [usmivkaa]

[SkitnicaVmoretO]

 [bravisimo] [bravisimo] :flowers:

[taina_maina]

 [sad3] [reeeev] [sad3] [reeeev] [sad3] [reeeev] [sad3] Отново както всички други твои неща - СТРАХОТНО!  [I love you] :flowers: :kissoflove:

[slunce]

Прекрасно е................ :)

:arrow: Наистина понякога е глупаво да слагаме маските на ледените момичета.......така губим много

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Благодаря сърдечно на всички ви! :kissoflove: :flyingkiss: :fireheart: