Адрес на любовта

[natalia_999]

Страхотно е .Браво.Искрени овации.
[inloveee] [inloveee] [inloveee] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[ProstoAz]

Страхотно е .Браво.Искрени овации.
[inloveee] [inloveee] [inloveee] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

    благодаря... с тези овации се чувствам прекалено важна... :)   [шегув]

[ilusia]

Сълзи проливам тази нощ.
Отново мъчи ме душевния двубой.
Часовника поглеждам-полунощ,
защо ли нямам миг покой?

В съня ме гонят спомени далечни,
а сърцето ми болезнено тъгува
и мечтае спомените да са вечни...
когато нещо старо в тях изплува...

Да любов!Аз помня твоя стар адрес -
къщата отпред с градина,
която гледах с интерес -
някога - преди да си замина.

Но как да стигна пак до там?
Такси ще си повикам може би?!
Или пеша да повървя...не знам,
ами,ако навънка завали?

Дали чадър да взема
и под дъжда да повървя сама...
Господи,каква дилема!
Дали да не остана у дома?

Защо увъртам?Май,че ме е страх
по пътя да не се изгубя
и с погледа си толкоз плах
вместо в мъж,в луната да се влюбя!

Послушай старата жена ,
минала покрай къщата на любовта .
Подмина я тогава ,
в страх от болка.

Излез на вън , по лунната пътека кротичко се разходи ,
вятърът в косите си нехаен усети
Отдай му се , милувка по устните ти.

По слънчева пътека , в черна нощ тръгни ,
по заниг слънце звездите докосни...

Зная.. тежко е . Даже тихичко боли.
Зная страшно е... и сърцето ти кърви.
В нелепа болка гърчи се , уви .

Ала послушай , тръгни...
по пътища зловещи , в тъмни дни ,
по лунните пътеки сладичко се разходи...

Любов дали ще срещтнеш - аз не зная...
Спомените безутешни , дали ще утешиш - не зная...
Милувките далечни..едва ли ще си върнеш...

Но помни...тръгнеш ли ... завинаги оставаш
нейде.. в сърцето закопняло .
В очите.... за сълзи зажадняли :)

[/b][/color]

[ProstoAz]

   Илюзия,благодаря ти много!  Страхотно е и аз съм много трогната от този отговор!   [cvetee]

[ilusia]

 [inlovee]
Макар да ме обявиха за крадла... всичко мое идва от сърцето ;)

[Gubi4kA_gUZARKA]

Браво мила!Поздравления!!!!! [bravisimo] [plqs plqs] [cvetee]

[ProstoAz]

Браво мила!Поздравления!!!!! [bravisimo] [plqs plqs] [cvetee]

Благодаря ти,мацка!

[inlovee]
Макар да ме обявиха за крадла... всичко мое идва от сърцето ;)

                           Кога и защо са те обявили за крадла....Определено си личи че всичко от душата!
           Тук май доста интриги....  huh

[Lucky]

                Исках те и те обичах!
   Да ти го кажа-не посмях!
   С думи странни те наричах,
   но не и с правилната-ГРЯХ!
   
                Така и не направих стъпка
   към теб,към твоята любов
   оставих в мене тая тръпка
   да ме води към живота нов...
   
Разминаха се нашите пътеки
   Скитах се в опити да те забравя,
   а ти бройкаше жените леки
   докато аз в тъгата си се давя...
   
Но ето,днес,след толкова години
   ти поиска да си с мен...
   Да!Дойде при мен любими,
   ала безобразно променен!
   
И разбира се-направи грешка!
   Да ме купиш ти поиска
   Милчко...такава смешка!
   Постъпката ти е ужасно низка!
   
В отговор шамар ударих-
   разбира се словесен.
   Обърнах гръб и те оставих...
   под звуците на тъжна песен!
   
Сега,след още толкова години
   съжаляваш силно за това
   че друг наричам аз "любими",
   че с друг аз чувствам се ЖЕНА!
   

   
   
   

Много много много много много ГОТИНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :) Браво

[ProstoAz]

Много много много много много ГОТИНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!  Браво


   [usmivkaa]  знаех си че не съм единствената на която и се случват такива неща...а по реакцията ти имам чувството че сме сродни души...поне до някъде :)

[black_angel]

невероятни са стихчетата ти  :flowers: :flowers: :flowers: [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

[ProstoAz]

невероятни са стихчетата ти  :flowers: :flowers: :flowers: [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

благодаря...впечатленията определено са взаимни!

[ProstoAz]

Сетни сили

До мене близо нищо не успях да задържа.
Или аз до нищо се не задържах.
И дали изобщо някога ще си простя,
че да намеря сетни сили не можах...

Докосвам нещо и се чупи,
сякаш имам пръсти от стомана.
А казват "любовта не може да се купи",
а може ли с пари да се зашие рана?

И хората за нещо са родени,
а аз родих се - за какво?
Да галя мислите сломени
с изгубило се в полета перо...

А те са толкова объркани,
че чак до смърт се плаша -
думите ми колко са разбъркани
и как на листа виждам само каша...

как очите ми тъмнеят
от мъка покосила даже мрака
и как ръцете ми копнеят
да хванат...да не пускат влака,

а той...по коловозите потегля
и от болка погледа освирепял е!
На каква везна нещата, Боже, да притегля
и кой човек въобще успял е?

Дали след влака тичешком да тръгна -
да го гоня докато сърцето ми не спре
или от мястото си да не мръдна
и от болка то само да си умре...

А се питате за тези "сетни сили", може би -
те са, за да се усмихна,
след като дъжда в очите ми се извали
и смирена в локва от сълзи притихна...

                                                         ....това ми е малко старо

[ProstoAz]

      Толкова много боли...
      от всички горчиви сълзи
      обвзема ме силна тъга
      за миг щом остана сама!

      Пред хората болката крия
      усърдно тъгата си мия
      Усмихната вечно служебно,
      а сърцето ми е така непотребно!