Когато музиката в душата ми плаче...

[Gentiana]

Когато музиката в душата ми плаче,
оглушава моята нежност и крещи
като забравено на прага сираче
с толкова големи, тъжни очи.

Когато нота подир нота се стопяват
като разтопен, стар, нагарчащ шоколад,
от тази лепкава гадост ми призлява.
Имам всичко, а умирам от глад.

Когато искам да ти кажа нещо красиво,
а от устните ми само грозни думи валят.
нима не разбираш, че много бавно ме убиваш?
Счупени пръстите на любовта ми към теб кървят.

[kalista]

Мале Genti мн е хубаво...  [cvetee] Особено този момент, най ми въздейства:

Имам всичко, а умирам от глад.

[bravisimo] [inloveee]

[Gentiana]

Благодаря ти, мила  [inlovee]
Понякога е така - имаш всичко и въпреки това умираш от глад за нещо друго... [shame]

[SkitnicaVmoretO]

Пак ме завладя стиха ти Genti, само ти можеш да ми дадеш такава емоция

[{dulgokoska}]

Опера, етюд и реквием...
Ти свириш... аз те слушам пак вглъбена...
Всичко задълбава се във мен...
Както сух копнеж у морската сирена...

Приказка по ноти се изписва...
Поднесена с безчувствения профил...
Страница по страница отлистваш...
И свършва... няма повод да говорим...

Когато музиката в душата ми плаче...
Думите се давят във сюжета...
Познат до болка... обичан и най-мразен...
Разгражда ме... а профилът се свежда...

[Gentiana]

Пак ме завладя стиха ти Genti, само ти можеш да ми дадеш такава емоция

Благодаря ти, мила , нали знаеш - емоцията е взаимна  :) [heart__]

[nejno_angel4e]

аз без думи много е хубаво! [heart__]

[Gentiana]

 :) [inlovee] [heart__]

[Don_NUTSO]

Когато искам да ти кажа нещо красиво,
а от устните ми само грозни думи валят.
нима не разбираш, че много бавно ме убиваш?
Счупени пръстите на любовта ми към теб кървят.

супер е :) уникално .... удивително ...

[Gentiana]

Радвам се, че толкова ти харесва  [shame] :).
:kissoflove: [gu6]

[Gentiana]

Опера, етюд и реквием...
Ти свириш... аз те слушам пак вглъбена...
Всичко задълбава се във мен...
Както сух копнеж у морската сирена...

Приказка по ноти се изписва...
Поднесена с безчувствения профил...
Страница по страница отлистваш...
И свършва... няма повод да говорим...

Когато музиката в душата ми плаче...
Думите се давят във сюжета...
Познат до болка... обичан и най-мразен...
Разгражда ме... а профилът се свежда...

Свиря. Сгърчени пръсти накриво зараснали.
Всяка нота е болка - камбана. Звъни
в тъмната зала на несподелените спомени.
Боли ме, но на теб не ти пука. Нали?

Партитурата е скучновата и изтъркана.
Колко пъти съм ти свирила сонатини без страст?!
Програмата за концерта днес нещо е сбъркана.
Искам да избягам, но над чувствата си нямам власт. 

Музика без думи, без душа и без спомени.
Сюжетът разгражда ме, изтичам по прашния под.
Клетки - ноти, в публиката невинна отронени
изгарят телата.Времето на омразата е на ход.

[rado]

Като нищо мога да заплача и аз :)

[Gentiana]

Недей, Ради  :)
После как ще те успокоявам  [confused]

[{dulgokoska}]

Свириш. Глухи звуци чувам...
Неми са, а в мен кънтят...
Изливаш се... как да се извърна...
Оплетена съм в кух и празен звън...

Не ми прилича на познатата соната...
Малка нощна музика не е...
Букет от бедност на кухини богата...
Поднесен пред изсъхнали нозе...

Цигулката на оркестъра изскърца...
Счупи се... но свириш и без нея...
Клавишите безмилостно ти блъскаш...
И чакаш... по сюжет да полудея...

Да попия твоята безплодност...
Твойта кухост, смесена със ноти...
Разливаш се... оставяш ме за соло...
Скрибуцащо за нашите животи...

[Gentiana]

Неми звуци - имитация на чувство.
Тази тактика я тъй владея!
Музика от нищото - изкуство,
чрез което над заблудите се смея.

Не е Нощна музика, соната...
Вопъл на душа от гняв превзета.
Бедност с кухини без страст богата.
Нещо предвидимо, общо взето.

Ням оркестър, счупени цигулки...
Солото сама ще го изсвиря.
И клавиши-ледени висулки
с дива страст небрежно ще разбия.

Полудяваш  и попиваш всичко,
но безплодна като мен оставаш.
Няма смисъл. Не е нещо лично.
Трудно е сама да си прощаваш.