Рак на гърдата

[Bonita]

Проблемът за рака на млечната жлеза (Carcinoma glandulae mammae) касае и двата пола, но при жените е един от най-често срещаните злокачествени тумори - около 25% от всички злокачествени новообразувания. Счита се, че е на второ място сред причините за смъртност от онкологични заболявания.

Някои общи положения за причините
За развитието му се допуска влиянието на множество фактори:
- хормонални;
- диетични;
- радиация;
- вируси и др., които въздействат чрез разнообразни механизми.
Значение се отдава и на факторите:
- възраст - до преди няколко години средната възраст на засягане беше 50-70 години, в момента границата пада;
- фамилна обремененост - майка или сестра с рак на млечната жлеза;
- начин на хранене - прекален прием на липиди;
- хормонални фактори - жени с по-рано настъпила менструация, късна менопауза или късни първескини (забременели след 30-35-тата си година);
- значение се отдава и на предшестващи доброкачествени заболявания на гърдата, които могат да преминат в карцинома - например пролифериращата мастопатия с атипична (дуктална или лобуларна) епителна хиперплазия се свързва с по-висок риск (4-5 пъти) от развитие на карцином на млечната жлеза.

Самоизследване
Самоизследването трябва да започне след навършване на 20-годишна възраст и да се осъществява ежемесечно, от 3 до 5 дни след края на менструацията. С върха на пръстите на противоположната ръка с кръгови движения се опипва жлезата. Извършват се поне 3 кръга, като при всеки следващ се преместват пръстите на 2-3 сантиметра навътре към гръдното зърно.

Лекарско изследване
1. Палпация - прави се опипване на жлезата, по методика близка на описаната от самоизследването.
2. Апаратни методи:
а/ мамография - прави се рентгеново изследване на жлезата;
б/ ехография - ехографско (ултразвуково) изследване на жлезата;
в/ цитологична диагностика - прави се най-често тънкоиглена аспирационна биопсия, като се взима материал за изследване. С тънка дълга игла и специални прибори се прониква в съмнителното място ветрилообразно, и се аспирира материал за изследване;
г/ щанцова (гилотинна) биопсия - извършва се с различни дебели игли за биопсия, с които се добива парченце тъкан от формацията, което се изследва хистологично;
д/ инцизионна биопсия - използва се рядко, само при туморни формации над 4 сантиметра, като се прави разрез над мястото на поражение и се взима материал оттам;
е/ биопсия на клинично неопипващи се, но мамографски (рентгенологично) открити суспектни поражения;
ж/ ексцизионна биопсия - при тумори под 4 сантиметра се ексцизира материалът и се праща за патоанатомично изследване.
3. Туморни маркери - изследват се не толкова за доказване на рак на жлезата, колкото за проследяване еволюцията на това заболяване.
4. Скрининг - най-специфичен, лесно приложим и ефективен метод е мамографията.

Белези (клинична картина)
В зависимост от етапа на развитие на заболяването и локализацията на процеса, може да има следните симптоми:
- опипваща се, най-често неболезнена формация с различна големина;
- кожни промени: изглаждане на кожата; образуване на вдлъбнатина на предполагаемото място на поражение (умбиликация); потъване на мамилата; зачервяване и разязвяване на кожата;
- с напредване на процеса намалява подвижността на кожата над мястото на поражение, като по-късно става съвсем неподвижна и хлътва навътре (умбиликацията). След това са възможни и разязвяванията;
- асиметрия на мамилата - обикновено мамилата сочи тумора, т.е. обръща се на страната на тумора, но може и да е хлътнала;
- деформация на гърдата - има два интересни белега: 1) при т.нар. медуларен карцином, засегнатата гърда се уголемява; 2) при т.нар. скирозен карцином - засегнатата гърда - намалява и се фиксира към гръдната стена;
- патологична секреция от зърното;
- увеличени лимфни възли - особено в областта на големият гръден мускул и в подмишничната ямка;
- възможно е и задържането на лимфа и образуване на лимфни отоци.

Поведение
При най-малко съмнение, се търси веднага лекарска помощ на мамолог, онкохирург или друг лекар, който ще прецени проблема.
Операция - ако диагнозата е доказана, то единственото сигурно лечение е веднага да се направи оперативно отстраняване на проблема.
Лъчетерапия - тъй като карциномът на млечната жлеза е лъчечувствителен, следоперативно се провежда лъчетерапия, а също и при локално авансирал неоперабилен и метастатичен карцином.
Химиотерапия - различни са схемите й, има и предоперативна, и следоперативна, както и такава, която се прави на неоперабилни болни.
Хормонотерапия - ракът на млечната жлеза е хормонозависим тумор. Приложението на хормонотерапията зависи от наличието на хормонални рецептори към естрогени и прогестерона, менопаузалния статус, стадия на заболяването и някои прогностични фактори. Целта е да се редуцира естрогенното въздействие. Това става чрез: овариална аблация (хирургично се отстраняват яйчниците или се облъчват лъчево); овариална супресия - LHRH - агонисти - потискат секрецията на гонадотропните хормони от хипофизата; антиестрогени - доказан ефект за удължаване на свободния от заболяване период; ароматазни инхибитори и др. средства - прогестини, андрогени...
Биотехнологии - чрез специални моноклонални антитела, при пациенти, които дават свръхекспресия но HER2/neu онкогенна амплификация.

Качество на живот
Смята се, че качеството на живот на пациентките има важно прогностично значение за преживяемостта. Значение се отдава на социалнодемографски фактори, стадий на заболяването, общо състояние, проведено лечение. Различните болни реагират различно на заболяването, на проведеното лечение и неговите странични ефекти.

Рак на гърдата у мъжа
- Ниска честота - около 1%.
- Лоша прогноза, поради висока честота на локална инвазия и висока честота на метастази в лимфни възли.
- Туморът е хормонозависим в по-голям процент, в сравнение с жените.
- Отстраняването на тестисите (орхидектомия) и естрогенно лечение могат да доведат до спиране на процеса.