Едно вечно приятелство

[MoonLight]

-Здравей, аз съм Ани! Ти как се казваш?
-Ели.. На колко си години?
-На шест и половина! А, ти?
-Аз съм на седем!
-Значи си по-голяма от мен с...
-С една година!
-Да бе, вярно.. Мен хич не ме бива в математиката. Учителката в детската градина постоянно ми го казва. – Ани се намуси..
-Ей, да знаеш мен как ме бива в математиката! Ако искаш ще ти помагам с домашните!
-Мама няма да ми даде...
-Че, защо да не ти даде?! Ние не правим нищо лошо! Аз ще ти помагам, ти ще се научиш да смяташ и всичко е готово!- каза гордо Ели, сякаш току що беше решила някой ужасно важен проблем, застрашаващ живота на планетата Земя.
-Да, добре. Но все пак трябва да питам мама. Благодаря ти, Ели. Аз живея на края на улицата в малката червена къща. Отпред в двора ни е старата кола на татко.
-А, значи вие живеете там. Татко винаги ми е казвал, че сте много бедни и... – Ели спря и се усети, че не бива да казва това. Бузките и поруменяха и тя наведе глава.
-А, ти къде живееш?
Ели посочи къщата зад тях – огромна и много красива! Къщата мечта на всеки човек! Имаха огромен двор, украсен със стил и вкус. Отпред се разхождаха няколко пауна покрай красивия фонтан. На Коледа и Нова година тяхната къща винаги беше украсена с хиляди малки светлинки. Отвън задължително поставяха огромна елха, като изключим и тази отвътре... Ани само ахна и каза:
-Леле! Обзалагам се, че имаш купища с играчки!
-Е ...
-Всеки ден вечеряте всякакви неща.. как се казваха. Деликатески?
-Деликатеси – поправи я Ели.
-Да, да... И сигурно имате ... ох, как се казваше. Чистач?!
-Иконом...
-Да!! Иноком!
-Иконом!!
-Икном?
-И-к-о-н-о-м.
-Добре де... Леле, може ли някой път да вляза да пипна гъските?!
Ели започна да се смее с глас и от сърце.
-Пауни, Ани. Това са пауни!
-Ей..ама това звучи много..изискано, нали така беше думата.
-Е, не е кой знае какво! – вметна Ели.
-Ние пък имаме кокошки и малки пиленца! Имаме и малко прасенце! Някой път ще те заведа да ги видиш...ако и ти ме заведеш при гъски... пауните!
-Дадено. Ако искаш още утре ми ела на гости! Ще те разведа из нас...
-Ще вляза в замъка! Ура-а-а! Най-сетне ще вляза в замъка! До утре Ели!
Малкото, любопитно момиченце заподскача весело към вкъщи.

***

-Ани, разкажи ми!!
-Добре, слушай сега! Онзи ден в училище видях едно страшно хубаво момче! Направо не можех да повярвам на очите си! И познай?!
-Не мога, кажи!
-Днес дойде при мен и..
-И?! – каза Ели и едва не падна от стола.
-Целуна ме!
-Какво?!! Просто ей така?
-Да, просто ей така...
-И как беше?
-Ами, не съм сигурна, че помня добре..
-Е, как може да не запомниш първата си целувка?!
-Ами, когато и на теб ти се случи, ще разбереш. В такива моменти не се мисли! Няма начин да запомниш каквото и да било. Всичко идва от тук – тя сложи ръка на сърцето си.

***

Телфонът звънна. Ани вдигна слушалката и чу някой да плаче...
-Ели? Ели, ти ли си? Какво се е случило?
-Иво...
-Нещо се е случило с Иво?!
-Каза ми... каза ми, че.. Че повече не иска да се занимава с богаташки, лигави момиченца като мен! Каза ми го в очите!! Сега не знам какво да правя... Не ми се живее повече...
Ани затвори телефона светкавично... Излезе от вкъщи и затича по улицата към къщата на тъжната си приятелка, нуждаеща се от много обич и разбиране.
Без да звъни, тя влезе и се затича към стаята и. Тя лежеше на леглото и плачеше неутешимо. Ани я прегърна силно и каза:
-Не бой се, аз съм до теб!

***

,,Честито завършване, Ели! От тук насетне ти пожелавам много здраве, щастие и успехи занапред! Където и да те отведе живота, на хиляди километри от тук, винаги помни, че у дома някой те чака и мисли за теб!
С обич, Ани!"

***

,,Скъпа Ели,
искам да ти се извиня, че не успях да дойда на сватбата ти! Ужасно плаках, когато разбрах че няма да мога да дойда... Много се радвам, че намери човека, който да обичаш през целия си живот! Пожелавам ви цялата любов на света! Ще си дойда скоро!
С обич: Ани"

***

-Ели, аз трябва да ти кажа нещо..
-Какво има? Нещо с бебето ли е?!
-Не, не . . . то е добре. Лекарите казаха, че ако успее да се роди преди...
-Преди какво?!
-Ели... Лекарите казаха също, че болестта ми всъщност се развива много по-бързо от колкото са очаквали. И... да се моля бебето да се роди преди аз да..
-Не, не ! Дори не го казвай.

***

Ани видя сладкото личице на дъщеря си - Ейми! Видя го, макар и за малко.. След това затвори уморените си очи и заспа .. завинаги... Залеза и изгрева на живота...

***

-Здравей! Аз съм Ейми!
-Здравей, Ейми. Аз се казва Ина. Живея в онази къща там..
-В онази голямата и хубавата ли?
. . .

[`Amy_Lee`]

Славеейче вече ти казах какво мисля!!
Направо изтръпнах докато го четях!
Казвам ти - влизаш ми под кожата с твойте разкази!!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Страхотно е!Много е добро,но и тъжно...!
Истинското приятелство остава до края на живота... [brmmmm] [kisss] :fireheart:

[MoonLight]

Страхотно е!Много е добро,но и тъжно...!
Истинското приятелство остава до края на живота... [brmmmm] [kisss] :fireheart:

... и продължава чрез други хора!
Мерси  :)

[Shady^]

mnogo e hubavo, bravo

p.s. izvinqvam se za latinicata, obache kirilicata neshto mi se precaka [oops]

[need_for_love]

Много е хубаво .. искам и аз такава приятелка  [reevvv]

[dylgokoska]

Красив разказ!  [sad3] и тъжен...

[MoonLight]

 Благодаря ви. : )