Директна откровенност

[ilusia]

След краткият разговори с маловажни въпроси "как си" и" какво ства с теб?" Настъпи неловкото мълчание между Ира и Марин. Неловката тишина между двама души , който някога бяха споделяли живота си.
Говориха си за работа , седнали в кафе насред центъра.
Тя спомена ,че си търси работа но някак си не е чак толкова уверена за да замине съвсем сама на някъде.
Каза , че обича рисковете и авантюрите.
-Авантиюри ? - каза Марин , намеквайки че и той е бил авантюра за нея.
-Казах , че съм авантюрист по душа , а не че обичам авантюрите. Авантюрите са повърхностни и не носят нищо. Нямам навика да си губя времето с глупости- не му остана длъжна Ира.
-Странен си- каза тя вглеждайки се в големите му кафяви очи.
-Ами такъв съм си , но и ти не ми отстъпваш- усмихна се някак пресилено той.
- В смисъл ?
-Понякога в начина си на мислене.
-Може би си прав- каза Ира- с теб винаги сме били различни, макар и еднакви в някой отношения. Рядко съм разбирана от повечето хора , но онези който ме разберът остават с мен завинаги.
СЪдба- каза тя и намигна закачливо.
-Какво да се прави , не мисля че някога е имало човек който да стигне до мен , ама какво да се прави -съдба...-каза Марин
-Болно ми е ,че смяташ така - промълви Ира- виж , аз те разбирах .Може би не харесвах всичко което правеше . Може би дори мразих някой неща у тебе , но се опитвах да те разбера. Да погледна с твойте очи.
Самотна чайка премина по плажа и докосна с крачета водата. Вълните се плискаха , а ветрецът нежно играеше с къдриците на Ира.
-Знам ,че се опитваше - пророни някак си с тъга Марин.
- МИналото е минало. Не искам да се връщаме назад , но аз истински те обичах и се опитвах да бъда онова от което имаше нужда , опитвах се да приема твоят свят.
Отново усмивка... какво криеше той зад тези усмивки... Тъга ? СЪжаление ?
Бараманът дойде..." ще желаете ли нещо ?"
-една текила с лимон моля-
-чаша бяло вино-
От кога ядеш лимон ? МИслих , че го мразиш...
Отново усмивка... "Боже мой" помисли си Ира - "познавала ли съм го някога ?'
- Май бяхме прекалено различни и все пак... аз още държа на тебе адски много - отново наруши мълчанието Ира.
-има нещо такова - смотолеви Марин.
-Имам навика , за добро или зло , да приемам миналото си и да извличам най-хубавото от него. Забравям дребните дразги  и прочие... за това пък в сърцето ми винаги има място за красивите спомени.
- това е хубаво-
Подяволите какво му ставаше на този мъж
-имам усещането , че нещо те тревожи.. вярно ли е ? - не се стърпя тя.
-" блажени са невежите" аз благословен със силата на забравата...
-не смятам , че невежите са блаженни , живот в лъжа рядко е блажен , колкото и илюзорно красив да е.
-пак сме на рзлични пътища-каза той
- защо ?-
-Смисъл , че сме на различни мнения спрямо живота.
- това го разбрах... кажи защо ?
- дълго е... просто имам различни виждания за този свят.
- зная ! Уважавам ги ...Но не винаги този свят е единственият. ДОри не винаги е такъв какъвто го виждаме.
Може да бъде много по-красив... това някога се опитвах да ти покажа. Аз не съм гола фантазьорка и наивна мечтателка...Добре виждам реалността... но моята реалност е безгранична.
-Лошо няма. Всеки сам решава за себе си.
-красив монолог водя - подметна Ира.- но някак си прекалено уважавам мнението ти , за да приема спотаената ти истина , зад снизходителни усмивки.
-понякога се учудвам на способността си да избягвам дадени теми. - Засмя се искрено той.
- Дам... хубава способност... до някъде...
-До някъде ?
-Понякога много отношения се изясняват с просичък разговор и директна откровенност
-имаш право
зная.. каза Ира...
и все пак нещо оставаше скрито зад всички тези думи...
дали до края на вечерта щеше да разбере какво е то...
дали някога щеше да го..опознае..

[angel4e_f]

искам продължение моля те,страхотно е,мило! [inlovee]

[ilusia]

Разговора малко остана да виси в небитието ;)
ще се постарая да има  [inlovee]

[angel4e_f]

мерсиии мило [inlovee]

[ilusia]

Май така и не успя....
Тръгна си същата тази нощ сама , без да разбере какво се бе случило с човекът , когото някога си мислеше , че познава.
ВЪрвя през улиците странно опостели имайки предвид ранният час...

По-късно тя замина на същата тази работа за която му спомена.
Беше й ужасно трудно...живееше в една малка схлупена стайчка в една гора. Споделяше я с момче и момиче...влюбена двойка. Още 1 вият ден с тях кръстоса шпаги...но към края те се разплакаха , че тя си тръгва.
Работеше усилено и се надяваше никой да не забележи сълзите й. Но те ги виждаха...а тя пееше и плачеше. Сякаш бе птичката от " птиците умирът сами" свряла се межу чаши и чинии от зад като една малка пепляшка...тя плачеше..ставаше в 5 и 30 сутринта и се питаше защо става...защо се буди. Къде е нейният свят сега ?
Къде са мечтите й...къде е безумната й любов ? Нима Марин е бил прав...с неговата гнусна реалност ?
Тази мисъл я прободе в сърцето. Не...тя бе там защото обичаше и обръщаше света си за тази любов.
Сети се , че и Марин разботи на морето...как ли беше старият котак.
Писа му...пита го как е и призна какво се случва с нея...
той уверено й каза , че ако тя не се справи с това ....просто не познава човек , който би могъл....
И тя забрави за него...пак улисана в работа с цел да подтисне поне за мъничко болката и тъгата си.
Мъката и безумната ярост от краха на мечтите....
Една нощ..към 12...когато се чудеше с какви сили ще стане отново в 5 и 30...пак му драсна 1 смс...просто ей така...да го пита как е...те останаха приятели въпреки онази пропаст , бездна по между им. Не отговори ...може би спеше....
Към обяд....й отговори " писанко..добре съм...не ми остава много време" после смс са продължаваше в същият дух...и накрая завършваше с надежда за купони...
Тя му писа...че макар с мъка да признава...съзнава колко прав е бил...за някой неща от реалността...
После...пак забрави за него. Работеше и плачеше...накрая...се върна в София...опита се да привикне към тамошният живот...
И един ден той пак й писа...какво му ставаше на това момче.... " Коте , за някой може да съм бил...но за други не" и тн...
Да не би това...тигърче...да е ....може ли ? Нима най-накрая е схванало идеята й ? Разбрало е света й и мечтите й...
ааа не не може да бъде..нещо се е збъркал той...
хм...

[poliii]

ама аз искам продалжение за да видя какво ства плсссс :)

[ilusia]

ем..предполагам , че нищо няма да стане :)
В смисъл освен да си пиша серия къси разказчета...не виждам какво би могло друго да стане :)

[poliii]

а неможе ли накрая да се съберат  [shame]

[ilusia]

 :)
Сладурана :)
В разказа може и да стане евентуално.
В живота-никак :)
Тя обича друг.
Той...знам ли го и той какво обича  [lol]