Насаме с тъгата

Started by Gentiana, December 08, 2005, 02:23:06 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


По тихи улици душата ми върви,
от уличните лампи светлината
рисува странни сенки. Сняг вали.
Красиво е, но в мен не спи тъгата.
Намусена е свита на кълбо,
не си отива и не ми прощава.
И колко пъти питах я защо?!
Мълчи сърдито...Просто ме вбесява.
Но тя е мъничка, изгубена душа.
Да и се сърдя, всъщност, няма смисъл.
Без нея ми е скучно, знам това,
че някой горе тъй ме е орисал.
Не мога да съм светла, няма как,
ще и сваря кафе, ще е различно.
Усмихва ми се, някак под мустак,
гадинката разбра, че я обичам.
По женски ще си бъбрим до зори.
А после ще заспи в мен от умора.
На изток просветлява...Може би
така се случва с повечето хора.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Вървиш под уличните лампи,
а в нощен клуб наблизо
свирят  тежък, черен,
жален  блус.
Самотен диалог със себе си
ти водиш - добре, че никой
не видя ... с капки искрен смях
тъгата в теб погъделичка -
тя умря ...
А блусът свири и раздира
пианото, със розата - до бара.
Душата ти дочува само
нежната китара,
която в бледо утрото
една звезда ще ти посвири...

Gentiana

От тази музика ми става елегично,
тя ми напомня слънце и море,
илюзия от време по-различно,
изгубен спомен, плачещо небе.
Танцувам блус със себе си, защо ли
в един измислен свят се връщам пак ?
В кръвта ми нежно чувство плахо моли
да не погребвам светлината в мрак.
Сама със себе си говоря, но не слушам,
това което казвам си, не знам
кога ще спра, че идва ми до гуша.
От мойта слабост чак ме хваща срам.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Кое е сила?
И какво е слабост,
мила?
Изправена сама
пред себе си,
душата ти е
най-суровият
си съдник.

Gentiana

Душата ни ни съди в тъмен час,
когато уж на всичко сме готови.
Забива остър зъб дълбоко в нас,
а думите и са жестоки и сурови.
Душата ни... Познаваме ли днес
това, което носим в свойто тяло?
Във мигове на болка и на стрес
какво от нея в нас е оцеляло?

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

неотразима_737

прекрасен стих [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] :kissoflove:
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Афродита

Празна като старо гробище след злото тя остава ...
и с надежда сърчицето на парченца в нас тупти ...
след време болката в миналото отмалява ...
но присъдата и' като леден камък
над зиналата пропаст злокобно пак тежи ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

balrog


nejno_angel4e

Прекрасно! [inloveee] :kissoflove: [evala] :kissoflove: :flowers:
My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

Благодаря ви  [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.