Предвестие...

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 29, 2005, 01:42:46 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

И ето - аз вървя по Лунната пътека,
не зная води ли ме към дома...
Пристъпвам плаха, търсеща утеха,
единствена останала в света...

Вървя по сухите стърнища...
От босите ми парещи нозе
кръвта по дирите се стича,
болезнен път чертае и зове...

Зад мен разцъфват рози разпиляни
през сухата пустиня на нощта...
Пред облика ми стелят се поляни
и тях с кръвта си аз ще съживя!...

Луната тегли ме по своята пътека...
Безсилна съм пред нейните лъчи!
Безсънна, тръгнала от 20 века,
да я достигна никога не позволи!...

И всяка нощ, по ледени огнища,
на суха пепел розите горят...
Вървя, не спирам се пред нищо,
кръвта показва правият ми път...

Останали по белите ми длани,
бодли на розови стъбла
на стигмата рисуват рани -
Предвестие за моята съдба!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

andromeda

Браво!Страхотно е, моите поздравление.  [plqs plqs]
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Arinna

Прекрасно е наистина! :flowers:
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

DEVIL_IN_HEAVEN

  Благодаря ви много!
[hugs and kisses] :fireheart:
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...