News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

"Само приятели"

Started by ava, August 25, 2006, 17:46:15 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ava

В ситуация, тъй странна днес попаднах аз...
Влюбих се от първи поглед онзи час...
Очите твои срещнах и погледа ти топъл...
Отскубна се от мене тежък и любовен вопъл...
Щом разбрах, че си най – преследваният мъж,
отказвах се от тебе не веднъж,
но сили за туй тъй и не открих –
като приятелка аферите ти проследих...
Така се случи, че с теб се сприятелихме,
започнахме едвам, но всичко ний си споделихме.
Приятели сме си, нали?
Но защо ме гледаш с тоя поглед ми кажи!
Понякога мисли погрешни май ми се въртят,
че искаш телата наши да се преплетат...
Но дали е така честно ми кажи,
а после реакцията моя проследи.
Не знам какво ще ти се случи,
нито какво между нас ще се получи.
Само знам, че без присъствието ти не мога,
че да те видя дори за миг, моля се на бога.
Молитви, копнежи, надежди май жалки
са моите скрити тайнички малки.
Но знаеш ли какво е да изричам все една лъжа,
след която часове наред само да тъжа?
Щом кажа, че само приятели сме с теб
в гърлото ми пак засяда бучка лед.
Какви сме?Хайде, моля те, кажи?
Защото аз не проумявам, ах, уви!
Не ми се струва въобще нормално
да целувам друг така фатално,
но със затворени очи да виждам теб
и пак да се появява бучката от лед.
Защо объркваш ме и ти...
Да не би да ти харесва да боли?
На мен ми писна от таз болка проклета,
нейна противничка съм заклета...
Но знам, че ще я изпитвам вечно покрай теб,
а на душата сладко-горчиво ще капе мед.
Моля те, изясни ситуацията неясна,
че да не стане някоя интрига опасна,
защото кандидатки имаш много, знам,
но на друга нивга не искам да те дам.
И все пак приятели сме с теб, нали?
Ах, пак почна да боли...дяволски боли.
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Браво!Стихотворението е хубаво,за разлика от самата ситуация,която се получава,когато си влюбена в момче,с което сте си само приятели,но в същото време той ти изпраща някакви двузначни сигнали.И така настъпва тотално объркване...Позната ситуация за жалост... [saddd]

black_angel

стихчето е супер, а за ситуацията май всяко момиче е изпадало в такава, защото когато станеш приятел с някой се опознавате и е по-лесно да се влюбиш в него :flowers: :flowers: :flowers: [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
Мили мой, ти си моят ангел хранител,
ти си моят господар, ти си моят пазител...
Аз твоя съм до края на дните си, защото те обичам,
аз няма да те изоставя никога, в любов сега ти се вричам...

Zatoichi

Стихотворението е суперско  [a taka] И ако на това му викаш "изцидени римички"...  [namigggggg]  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ava

Мерси мн за коментарчетата.Радвам се, че Ви е харесало :kissoflove:
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

bubeto

Много е хубаво...И аз мисля че всяко момиче е изпадало в такава ситуация...за жалост
Величието идва не когато ти върви, а когато си подложен на изпитания, удари и разочарования, на тъга и болка; защото само ако си бил в най-дълбоката бездна - можеш да видиш истинската красота, когато изкачиш върха!