Сянката на тъжна Луна

[Gentiana]

Очите на нежните облаци плачат-
валят рози кремаво бели в нощта.
Окови от страст ветрове южни влачат
и стенат от болка и гняв, и вина.

Заравям пръсти в чернозема от думи,
превърнат от влагата във рядка кал.
Изтича през тях - безнадеждно, безшумно.
Изстивам. Умирам...За теб ми е жал.

С мъглива усмивка намига ми мракът
и дръзко прегръща ранено сърце.
Отворена рана във тъмното чака.
Не може да плаче от камък лице.

Ще се запилея в далечни вселени
и ще се превърна на тъжна Луна.
Ела, превземи ме, бъди пръв. Свалени
са всички пространствени догми сега.

[Durzost]

обичам аз стиха ти,
подреден във този стил,
с червени страсти,
всеки би той възхитил,
отдаваш се, на мен?
а може би почакай малко,
ти още принца нероден,
изпускаш го и ще е жалко,
Луна съвсем не е за нас,
ще помътнее,
ти остави я в този час,
за да изгрее,
тя утре вечер и да освети,
пътя на двама,
на влюбени криле там ще лети,
принца и дама...

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [hugs and kisses] [plqs plqs]

[Feanor]

Добри сте  [namigG]

[Gentiana]

 [slun] [heart-4eta]

[ivorysoul]

прекрасно е пак :)

[Gentiana]

Благодаря ти, скъпа  :)И аз се радвам, че ти харесва [heart-4eta]

[vanilla_g]

Красота .  [evala] [evala] [evala]

[Gentiana]

[wish all my love]

[nejno_angel4e]

 [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] :flowers: :flowers: :flowers:

[Gentiana]

 [heart__] [heart__] [heart__] [inlovee]