Всяко зло - за добро...

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

И тази вечер тя отново не можеше да заспи.Освен,че беше топло и жегата я измъчваше,Яна се измъчваше и от мислите си,които не я оставяха намира нощ и ден.Само нервно се въртеше в леглото и пъшкаше.За някои неща дори сама не можеше да си отговори,а това я побъркваше.Приятелят й замина на планина и вече 2ри ден дори не се обажда да и каже как е,добре ли е ... Телефонът му беше изключени това я притесняваше още повече."Какво ли е станало с него,дали е добре?"
Не един път отиваше до у тях и никой не отваряше вратата.Незнаеше какво да направи.За първи път в живота си Яна се чувстваше безпомощна и слаба.А беше толкова силно момиче.Тази слабост й идваше в повече.И тя сама не знаеше какво да прави.Приятелите й не можеха да и помогнат, само я успокояваха.Но и това не помагаше.Трети ден и никой нищо незнае.Трети ден Яна не се храни,не излиза и само стои в стаята си и само понякоа пуска приятели при нея,дошли да я чуят,да разберат има ли новини,как е тя...
-Как си,миличка? Още ли няма новини от Явор?
Яна само гледаше отчаяно и едва прошепвайки се дочуваше "НЕ".Сърцето й се късаше.Ако не бяха нейните приятели,досега да се беше отчаяла съвсем.
-Яна,миличка,трябва да хапнеш нещо.От 4 дена стоиш затворена тук,не ми харесва това! Ще се разболееш.Знам,че ти е тежко,но не можеш вечно да продължаваш така.-напразно я умоляваше майка й.
-А какво да правя? Кажи ми само какво? Не разбираш ли мамо,нямам сили да се храня,нямам сили... нямам и желание,разбираш ли? Загубих воля да живея дори!
-Но миличка,не бива заради едно момче да се прокопсваш така!
-Ти наистина не ме разбираш,нима за теб 3 месеца са малко? Вярно,не са кой знае колко,но за кратко време го обикнах! И той мен! И това няма кой да го промени и след като го няма до мен нямам никакъв хъс за живот,разбираш ли?
Всеки ден едно и също.Едни и същи лица,едни и същи приказки.Никой незнаеше какво изпитва Яна.Дълбоко в сърцето й онова малко пламъче едва тлееше.И все пак то продължаваше."Трябва да продължа"-казваше си тя.Но как,всичко бе толкова безсмислено.
Шести ден мина.Яна вече е на върха на нервна криза и за да се успокои реши да пусне телевизора.
"Добър вечер,това са новините по канал 1.Тази вечер бе открито тялото на 17 годишния младеж от Русе,който бе затрупан от лавина.Тридневното търсене приключи.Тялото е открито.Пряко от затрупаното място..."
***
-Яна!Яна,миличка,чуваш ли ме? Яна!
Яна отвори очи и всичко беше бяло.
-Какво? Нима съм в рая??? Нима ?!
-Не миличка,в болницата си.Не помниш ли какво стана?
Яна се обърна на една трана и почна да плаче.Майка й напразно се опитваше да я успокои.
-Целият ми свят се срина за минути! Защооо,защо не ми казахте по-рано,за Бога?! Защо след толкова дена мъка трябваше да науча? Защо точно с Явор,Господиии???
Майка й я прегърна и почна да плаче с нея като и галеше косите.
-Успокой се,миличка!Сигурна съм,че Явор е в рая и сега те гледа.Недей да плачеш,стига,стига.
Напразно.Яна не можеше да се успокои...
В болницата се яви младеж с букет цветя.Той отиде при бащата на Яна,който беше седнал на пейката отвън и плахо го попита:
-Извинявайте,вие ли сте бащата на момичето,чийто приятел почина наскоро?
-Да.А ти кой си?
-Аз съм един нейн познат,искам да и дам тези цветя и да я успокоя.
Разбира се,момчето излъга,за да се добере до стаята й.Влезе той,а вътре с майка си плачеха.Майката се обърна,видя го и го попита:
-Какво искаш?
-Да дам тези цветя на момичето... Тя е моя приятелка.
Майката надигна вежди,погледна Яна,която също се беше учудила,но все пак й направи знак да излезе.И майката я послуша.
Непознатото момче отиде и седна на леглото на Яна и и избърса една сълзичка.Яна извърна глава.
-Защо се притесняваш? Заповядай,тези цветя са за теб.Разбрах какво се е случило и много съжалявам.Знам как се чувстваш.
-Не,нищо незнаеш!!! Какво знаеш ти? Кой си ти,че да ми се бъркаш в живота?
-Аз...аз... приятно ми е,Ивайло! - усмихна се едва момчето.
-Ама хич не ми е до усмивки! Какво си се хилнал??? Аз умирам от болка, а ти ми се хилиш.
-Просто искам да съм учтив.
-Бъди си учтив във вас и ме остави на мира.Излез!
Иво не искаше да й досажда повече и излезе... Но определено я разбираше,той също наскоро изгуби близък човек и знае какво е чувството.
Все пак,той продължаваше всеки ден да и носи цветя и да я успокоява.Постепенно Яна се привърза към момчето и започна да му се доверява.Той беше много мил с нея и някак неподправен.Беше толкова искрен и винаги я изслушваше.Тя толкова свикна с него,че вече нямаше нужда от майка й да я успокоява.Тя имаше него...

Следва продължение...

[FALLEN]

Прекрасно....очаквам продължението [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

 [shame]

Всеки ден за Яна беше изпълнен с любов и радост.Тя толкова се влюби в Иво,че сама не можеше да повярва,че толкова бързо е забравила Явор.И ето,Яна се оправи и с Иво започнаха да излизат и да се разхождат.Двамата обичаха да ги вали дъжд и да се гонят в мокрото време.Бяха толкова безгрижни...
Злите езици говореха,че Яна бързо е забравила Явор..
-Абе,знаеш ли...Яна има нов.
-Сериозно? Бързо забрави Явор тя... тцтцтц...
Но и на Яна не й беше лесно и реши да направи едно последно нещо за Явор.Тя отиде на гроба му с красиви рози,застана на колене,положи цветята до плочата и заплака.
-Прости ми,мили! Прости,че те прежалих толкова бързо.Знай,че изобщо не ми е лесно.Не ми е лесно,колкото изглежда.Ти ще си единствената ми любов.Теб ще обичам доживот,не когото и да било друг.И ти много добре го знаеш... Сбогом,любов моя! Някой ден ще се срещнем с теб,но сега ще се радвам на живота,както ти не успя.Обичам те! Сбогом!
И Яна се изправи и избърсвайки сълзи си тръгна..

[®©Petia®©]

БРАВООО [bravisimo] [bravisimo] Прекрасно е  [I love you]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

 [inloveee] Мерси  :)