На онзи недостъпен бряг

[Gentiana]

Сиво-сини силуети,
колони от рушащ се мрак...
Коленете им се мият в морето,
това море,
което стига до онзи недостъпен бряг,
на който си ми заключил сърцето.
Няма кораб, който да ме отведе там.
Всичките се разбиха на тресчици.
Капитаните ме проклеха -
покой никога да не знам,
мислите ми да се лутат
като безумни птици.
Погледът на безмълвието,
облизващ гранитна скала,
самотно впила нокти
в дълбокото зад прибоя.
Вали на едри капки студена тишина.
Душата на бурята не е моя.
Ще моля боговете
да ме превърнат в мъгла-
черна и гъста като мастило.
Само така ще се добера до брега.
сърцето си да открадна -
тъжно, немило.

[rado]

Много красиво звучи тази меланхолия. :)

[Gentiana]

[EvIcHkA]

 [bravisimo] :flowers:

[Gentiana]

 :) [I love you]

[val_kardanov]

харесвам крадли, чернокоси,
но за какво ти е сърце?
нека тупти си , тоз изменник,
недей го взимаш във ръце,
изчакай малко, нямаш още сила,
не влизай във дълбоките води,
вълната нощна твоята мечта отмила,
за тебе нова приказка ще ти роди,
природата, не капитани те обичат,
заслушай се във вятъра как шепне,
сърце в което демони се вричат,
дали от твойта топлина ще трепне?
но крадла чернокоса, непослуша,
потомък е на горди светове,
на тез народи, подчинили суша,
водата, непокорни ветрове,
с усмивка странна тя закрачи по вълните,
с очите бурята успокои,
и мислите блуждаещи във висините,
отново в моето сърце ги настани ....

[meteor]

Ах, как обичам да се пее за морето.
Направо ми напълвате сърцето.

[Gentiana]

И аз го обичам твоето море  :)
Щастливец  [lol] [lol]

[Gentiana]

харесвам крадли, чернокоси,
но за какво ти е сърце?
нека тупти си , тоз изменник,
недей го взимаш във ръце,
изчакай малко, нямаш още сила,
не влизай във дълбоките води,
вълната нощна твоята мечта отмила,
за тебе нова приказка ще ти роди,
природата, не капитани те обичат,
заслушай се във вятъра как шепне,
сърце в което демони се вричат,
дали от твойта топлина ще трепне?
но крадла чернокоса, непослушна,
потомък е на горди светове,
на тез народи, подчинили суша,
водата, непокорни ветрове,
с усмивка странна тя закрачи по вълните,
с очите бурята успокои,
и мислите блуждаещи във висините,
отново в моето сърце ги настани ....

Аз крадла съм-най-чернокоса
и прав си - може без сърце.
Открадвам твоето и боса
завивам си го в къс небе,
а после тръгвам по вълните,
тъй както нявга Божи син.
Ех, бурята е във душите...
Дали ще можем да я укротим?
Красива приказка разказваш.
Вълна изхвърля бисер на брега.
Вземи го и недей да го показваш-
затворих в него своята душа.
:) [inlovee]

[dodic]

Коментара ми ще  беден, тъй като съм още във възхита.
Щом пишеш така без сърце, представям си какво ще е ако го докопаш. :)

[Gentiana]

 [xa xa xa xa xa xa] [inlovee]
еееееее, не съм без сърце, нали си откраднах неговото  :)
Той да му мисли какво ще прави без сърце.
Макар че, моето май се търкаляше там на онзи бряг.
Може пък да му свърши работа  [lol]