Студеният храм - твоето сърце

Started by Афродита, July 19, 2006, 20:18:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Афродита

В храма ти ... така студен аз влизам ,
на пръсти ... тихичко  ... без стон ...
Търся тъмницата , която сърцето ти нарича ...
с копнеж един тя - своя дом ...

Сякаш времето за нас е спряло ...
губя се в нарисуван от теб лабиринт ...
и с всяка стъпка по - нататък ...
не чувам зад гърба си и далечен вик ...

Ето стигам вече и пред каменните порти ...
на замъка ти леден - а той е така голям ...
Надничам вътре ,за да потърся твоите покои,
но вместо гласа ти ... ехото си чувам там ...

Внимателно се вглеждам в стените ,
вратичка, тайно скрита, да открия нейде в тях ,
но само камъни студени ,
в които стенанието ми се спира, виждат очите
и сълзите кристални ...
жестокият студ ... превръща в прах ...


[crying]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gerry{}


orxideia

Аз чувам гласа ти, тъй дълго жадуван
със нокти копая студения камък,
от дългото мълчание гласът ми потъна
около мъртвата ми душа издигна се замък....

Усещам дъха ти, въпреки тежката плесен
и още по-яростно дращя стената
Моля те само - бъди търпелива, унесен
от твоето присъствие, силен ще стигна до светлината...


Афродита

Но вече вечност мина ,
а светлинката е само бледа следа...
Не чувам гласа ти !...
В сърцето се стрелва вик отчаян,
вопъл горещ на божествена молба ...

Шепотът ти аз сега си спомням ,
но около мен пак е няма тишина...
мираж един - бегъл спомен ...
от толкова студена болка
душата е забравила какво е любовта ...

Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

FALLEN

Прекрасно е миличка...Много ми повлия,много е силно...Успяла си да въздействаш!Поклон [heart__] [bravisimo] [cvetee] [inloveee]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

orxideia

О Господи, незнаеш колко силно аз копнея
да мога да те я хвана с две ръце
да я целува страстно, силно да я залюлея
да се събуди от кошмарът нейното сърце

Да й покажа, как прекрасната зората
окъпала земята с огнени езици
подканва всяка Божа твар към живина
запалвайки у нея любовните искрици.

Дано да има място във сръцето,
макар покрито от вековни пепелища,
да има малко място - там където
ще лумне от искарата забравено огнище.

И като луд пожар в гората,
подгонен от стихиен вятър
от парещата болка на душата
да се събудиш, стенеща .. макар...


GP

В студения храм на твоето сърце
Много е студено - ще настинеш бе момче
Какво става тука с термостата
Замръзнахме, не можем да отворим и вратата
Запалвай печка, че наистина не се стои
Бели мечки чак видях...направо ме уби!
От студ даже не мога да си отворя устата
За да кажа колко ми е студено на краката
Храм ти не трябва..вземи си гарсониера
Ще я отопляваш на месец за 10 лева.
Моля, ако триете мои стихчета, занапред ми ги пращайте на лична бележка в профила. Благодаря предварително.

Афродита

Quote from: FALLEN on July 23, 2006, 01:46:21 AM
Прекрасно е миличка...Много ми повлия,много е силно...Успяла си да въздействаш!Поклон [heart__] [bravisimo] [cvetee] [inloveee]



Сладурано Благодаря ти !!!  [shame]... Радвам се , че съм ти помогнала по някакъв начин ...  [inlovee]

[gu6] :kissoflove: [gu6]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Афродита

Но всичко туй ... аз не чувам ...
само Господ шепотът ти нежен слуша той ...
всяка дума в стените на тъмницата се губи ...
кристалните решетки като в затвор ме обграждат
не ме допускат до теб - животе мой ...

А аз виждам вече това , което тебе спира ...
гледам с нежност през твоите очи ...
усещам копнежа ти в сърцето ти тъй жарко ...
сякаш страстта му бие с все сила в моите гърди ...

Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.