News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

В миг на откровение

Started by Gentiana, July 04, 2006, 18:53:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1
User actions

Gentiana

July 04, 2006, 18:53:02 PM

Толкова си нежен,
като носена от вятъра перушинка.
Гласът ти
в плитчините на душата ми
се утаява.
Малки рибки - думички
блясват...
Като навити пружинки
изхвърлят се високо...
Кръгчета
в ленивата вода
бавно се разширяват.
Толкова пъти прощаваш
на капризната ми природа
и като на разглезено дете
тихичко ми говориш.
Затръшвах вратата пред тебе
и с длани ушите си запушвах.
Знам, отдавна омръзнало ти е
с мене да спориш.
Толкова...
Има мигове, когато
се срамувам от себе си
и ми се иска да съм
скучна, разумна и голяма.
Да не наранявам
и дърпам към себе си
сърцето ти...
Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

#1
July 04, 2006, 19:20:58 PM
 :) И аз съм се разнежил... [inlovee]

tonnny_bg

#2
July 04, 2006, 21:06:58 PM
Толкова познато. [bravisimo] [inloveee]

Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!

Защото е ЛЮБОВ. [heart__]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Hurto

#3
July 04, 2006, 21:55:51 PM Last Edit: July 04, 2006, 23:16:59 PM by Gentiana
Ще дойда аз при теб, както приливът идва при брега.
Ще дойда аз при теб, както залезът в топла лятна утрин.
И няма да те изоставя, ще съм все до теб,
както луната до слънцето.
Няма да те изоставя, обич моя.
Ако един ден ти се доплаче,обади ми се! Не ти обещавам, че ще те накарам да се смееш, но мога да поплача с теб. Ако един ден искаш да избягаш, обади ми се! Не ти обещавам, че ще те помоля да спреш, но мога да бягам с теб. Ако някой ден не искаш да слушаш никого, обади ми се и ти обещавам, че ще мълча. Но ако някой ден се обадиш и никой не вдигне,ела бързо при мен, вероятно имам нужда от теб.

Gentiana

#4
July 04, 2006, 22:53:24 PM
Quote from: tonnny_bg on July 04, 2006, 21:06:58 PM
Толкова познато. [bravisimo] [inloveee]

Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!

Защото е ЛЮБОВ. [heart__]

[usmivkaa] [inloveee] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

#5
July 04, 2006, 22:58:34 PM
Quote from: Hurto on July 04, 2006, 21:55:51 PM
Ще дойда аз при теб, както приливът идва при брега.
Ще дойда аз при теб, както залезът в топла лятна утрин.
И няма да те изоставя, ще съм все до теб,
както луната до слънцето.
Няма да те изоставя, обич моя.
Приливът идва
и донася тайните сънища на вълните.
Залезът уморен ляга в скута на утринта.
Когато си до мен, Луната до Слънцето блести
и не пита - дали е ден или нощ -
нямат значение тези неща.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

EvIcHkA

#6
July 05, 2006, 01:17:33 AM
Мила, Genitiana, ОБОЖАВАМ да се загубвам и намирам в стиховете ти !  [burning heart]

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Gentiana

#7
July 05, 2006, 01:19:42 AM
 :) Слънце, предпочитам да се намираш  [lol] [lol] [lol]
Е, за разнообразие, някой път може и да се позагубиш за мъничко, но само ...за малко.  [namigG] [pleZz]
целувки
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

EvIcHkA

#8
July 05, 2006, 01:29:10 AM
 [lol] Точно така... за разнообразие  [heart__]

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Gentiana

#9
July 05, 2006, 03:43:16 AM
 :) :kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

semper idem

#10
July 05, 2006, 04:24:50 AM
Quote from: Gentiana on July 04, 2006, 18:53:02 PM

Толкова си нежен,
като носена от вятъра перушинка.
Гласът ти
в плитчините на душата ми
се утаява.
Малки рибки - думички
блясват...
Като навити пружинки
изхвърлят се високо...
Кръгчета
в ленивата вода
бавно се разширяват.
Толкова пъти прощаваш
на капризната ми природа
и като на разглезено дете
тихичко ми говориш.
Затръшвах вратата пред тебе
и с длани ушите си запушвах.
Знам, отдавна омръзнало ти е
с мене да спориш.
Толкова...
Има мигове, когато
се срамувам от себе си
и ми се иска да съм
скучна, разумна и голяма.
Да не наранявам
и дърпам към себе си
сърцето ти...
Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!


Питаш се? И аз се питам,да...
Траеш си, когато с теб сме двама.
А когато няма ме, ревеш...-
правиш от живота страшна драма.

Нежен съм...Това поне разбра.
Но забравяш само щом ме зърнеш.
Почваш свойте тъпи номера.
Как със грубост мислиш ще ме върнеш?


[inloveee] [bravisimo]

Marchellka

#11
July 05, 2006, 11:43:16 AM
Всяко следващо твое стихотворение ме кара да летя и да откривам частичка от същността на света...Благодаря ти :kissoflove: [wish all my love]
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Gentiana

#12
July 05, 2006, 12:03:17 PM
И аз ти благодаря и се радвам, че мога да предизвикам това в теб  :)
Дано винаги се чувстваш така  [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.
Print
Go Up Pages1
User actions