Разпознаване...

[stranger]

Или може би не е този начина ?
Предлагам да не спорим за правилноста на начините , може просто да го превърнем в забавно .Ето какво имам предвид ...
Търся те  :)
възраст : от 23 до 27
ръст :от 175 до 185
тегло: не разбирам от мъжко тегло , ама като го духам да не пада  :)
цвят на косата : предпочитам нюансите на тъмното
цвят на очите: изкусителен с искрички
усмивка : палава с тръпчинки на бузките
Да е чел много книжки ,да има бърза мисъл и да не оглупява прекалено след влюбване.

Ако някой се е разпознал да пробва дали и аз ще го позная  :) Интересно на кого ще пасне това описание .
Просто игра ...хайде да поиграем .

Идеята ми е някой да се познае в описанието дадено от друг , но и другият трябва да се разпознае в негвото описание и тогава има "бинго"

Да речем, че може би се разпознавам... Дори, ако изключим сребристите вече нюанси, може и косата да докарам...

А ти, провокиращо ме към мислене създание, разпознаваш ли се в жената, на която да мога да разчитам, в жената, на която да мога да се доверя, в жената, която би ме подкрепила във всяко мое начинание, а ако счита, че то не си струва, да седне и да се опита да ме убеди в обратното с думи ясни, а не с физиономии и детски преструвки? Жена, която не би забила нож в моя гръб? Жена, а не дете...

[Magic`Green`eyes]

Страннико, интересна тема си дал, но дали е за тук? Прилича ми по-скоро на философски въпрос.

  Разпознава ме се в очите на хората, на най-близките.
Такива сме, каквито ни направят..

[stranger]

С удоволствие бих поразсъждавал и откъм философската страна на върпоса, но тук специално реших да поиграя играта на D`Eva  :)

[Magic`Green`eyes]

Всеки се опитва да играе играта на Д'евичката ни, а в действителност по тоя начин тя ни кара да се замислим за някой неща и да им обърнем по-голямо внимание. :) Въпреки всичко, не мисля че е толкова зла, колкото изглежда [lol] Но ще е много трудно да се играе нейната игра с нейните правила [lol]

А относно философската страна по въпроса... може би темата може да си остане и тук...
Та става дума, че ние сме такива, каквито сме си, но в очите на всеки един сме различни... Не знам как да се изразя по-точно ^-^

[Don_NUTSO]

не мисля, че мястото на тази тема е тук ... и не е място и за игри ... модераторите да решат къде да бъде преместена темата и има ли смисъл от нея ...



а относно Д'ева - никой не може да я бие в нейните игрички :) не се опитвайте :)

[Magic`Green`eyes]

О, темата ми допада и искам да я има :) Прехвърлям я на грижата на Тони ;р

[D`Eva]

С удоволствие бих поразсъждавал и откъм философската страна на върпоса, но тук специално реших да поиграя играта на D`Eva  :)

Аз съм си детенце :) Само един истински мъж може да направи от детето - жена  истинска жена хъхъхъх :p

[tonnny_bg]

Донякъде си права,само че знаеш ли как ще стане метаморфозата? :)
Как си я представяш?Темата е за разпознаването нали?
Как усещаме че този другият е или не е за нас?Кажете си мнението ,а после и аз ще кажа как усетих ,че това е човекът за мен. :)

[repi-s-lychec]

За метаморфозата не знам, чудя се защо е нужно хората да престават да бъдат деца - а пък тва имам нужда от жена, не от дете няма да го коментирам щото слабо разбирам цялостното послание на изказването и ще се омажа.
Та за разпознаването - много е смешно, но винаги съдбата или там животът ми ми е доказвал правотата на фразата "Не тегли дявола за опашката". Преди време казах на един човек "Сега се заяждаш, но до няколко часа ще си толкова хлътнал, че няма да можеш да се отделиш от мен". Това беше един бая апокалиптичен бъзик от моя страна към човек, който не очаквах да срещна отново, но в интерес на истината все повече и повече усещам привързаността на гореспоменатия човек(а и моята към него) - не говоря в интимен, а в чисточовешки аспект и се чудя или по точно си мисля какво странно нещо е животът. Често първото ми впечатление е най-вярното, и макар в последствие от чисто желание да бъда непредубедена да обглеждам нещата от различен ъгъл, то все пак излиза, че съм била права - което доста често е тъжна констатация.

[D`Eva]

Разпознаването ...ами то става от първите думи , от първия поглед ...някак на друго подсъзнателно ниво /поне за мен де/ от първата дума вече знам дали с този човек ще имам и ще искам да споделям мисли или каквото и да било там . Както се казва - че сме от една порода :)

[ludnegar]

тва става само при положение че човека не играе, а е себе си, случва се рядко когато не знае че някой го вижда

[crystal]

често биваме разпознавани, когато ни гледат от страни. Когато комуникираш с конкретен човек, ти неизбежно се правиш на определен, някакъв, такъв, какъвто искаме де бъдем видяни. Страничният наблюдател най-често е с най-ясна представа.
И още нещо - разпознаване е  възможно само, когато силно се желае. Ако искам да те позная, непременно ще го направя - колкото и да се криеш и преструваш. Дори в преструвките - пак нещо изпъква :)

[tonnny_bg]

Разпознаване ?Как се случва?
Комплекс от фактори-флуиди,начин на мислене,поглед ,устремен към душата ти,даже май и външен вид.Забелязала съм ,че двама души ,които са един за друг като гърне и похлупак ,и външно си приличат.Може би е съвпадение,но е доста често срещано явление. :)а също характер,поведение,възпитание ,сходно на твоето..и куп други неща. :arrow:

[finiv]

ммм ... аз да попитам тук за РАЗПОЗНАВАНЕ или ОПОЗНАВАНЕ говорим, защото имам чувството, че го смесваме нещата... :)

[tonnny_bg]

ммм ... аз да попитам тук за РАЗПОЗНАВАНЕ или ОПОЗНАВАНЕ говорим, защото имам чувството, че го смесваме нещата... :)

За разпознаване говорим .
Опознаването е друго.То е по-дълъг процес.Разпознаването е на момента.Усещаш ,че имате нещо общо и те привлича отсрещния обект било като човек просто,било като партньор или за бизнес. :)Все за нещо го определяш.