News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Една гола душа

Started by Gentiana, June 30, 2006, 02:32:42 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Целуваш сълзите ми
и те се превръщат във кал.
Кални локви в душата се плискат.
Отива си нещо. Не, не ми е жал.
Да изгори до основи искам.
В пепелта ще заровя своето сърце-
то повече не ми е нужно.
Ще нарисувам маска
на изкривеното си лице.
Всичко покрай мен ми е чуждо.
Отдавна душата ти ми мълчи.
Акордите на нежността са строшени.
Цигулки с изпокъсани струни
в небе от сиви лъжи
плюят жлъчката си в зелено.
Тези стари дрехи ми стягат
и кожата ми от тях гори.
Ще ги разкъсам,
нека станат на парцали.
Гола е душата ми и не от днес.
Забрави!
Нямам нужда точно ти да ме жалиш.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

EvIcHkA


Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

 :kissoflove: :flowers:Всички думи са бледи.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krasimir

Отива си нещо. За да се роди едно ново начало, красиво и изпълнено с нежност. :)
Хубаво стихче!  [bravisimo]

Gentiana

 :) Благодаря ти,Крас.
Дано да е така...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

semper idem

Quote from: Gentiana on June 30, 2006, 02:32:42 AM
Целуваш сълзите ми
и те се превръщат във кал.
Кални локви в душата се плискат.
Отива си нещо. Не, не ми е жал.
Да изгори до основи искам.
В пепелта ще заровя своето сърце-
то повече не ми е нужно.
Ще нарисувам маска
на изкривеното си лице.
Всичко покрай мен ми е чуждо.
Отдавна душата ти ми мълчи.
Акордите на нежността са строшени.
Цигулки с изпокъсани струни
в небе от сиви лъжи
плюят жлъчката си в зелено.
Тези стари дрехи ми стягат
и кожата ми от тях гори.
Ще ги разкъсам,
нека станат на парцали.
Гола е душата ми и не от днес.
Забрави!
Нямам нужда точно ти да ме жалиш.



Целувам сълзите ти,нищо че много горчат.
Може би така ще отнема от горчивината.
Всеки ден по нещо си отива от този свят.
Не трябва да плачеш. Не погубвай в теб жената.

Ще изровя още топлото ти сърце.
Сърце не се заравя, запомни го от мене.
Маската не може да скрие тъжното ти лице.
Когато си тъжна, знам ,че ти става студено.

И дрехите ти-парцали ще ги захвърлим сега,
да не тормозят нежното ти тяло.
Довери ми се. Музика на цигулка в нощта
ще ти върне вярата, в нещо за нас оцеляло.


[inloveee]