Бунтараството

[D`Eva]

Я да поразнищим малко и въпроса с бунтарството . Като порок или като положителност го приемате? Кое е по - добро - смирения или бунтовния дух ?

[Angel Soul]

Много зависи от дефиницията , която влагаш в смиреността и в бунтарството. :) Това първо, а второ - човек трябва да знае кога да прояви едното и кога другото, тоест да има гъвкавост на ума и действията. Ще уточниш ли какво имаш предвид под тези две понятия, за да няма разминавания в дискусията (в един друг форум доста глупости се изписаха, преди да разберем, че всеки спори за различни неща). :)

[D`Eva]

Ами май най-добре ще е с асоциации . Например като кажа - бунтарство пред мен изниква огнения поглед на Ботев , Гарибалди , Бенковски ...
Като кажа - смирение ми изниква Исус
Та ако погледна на асоцииаците си може да се каже ,че смирението не е човешко качество .

[`Fallen_Angel`]

Бунтарите пропряват път на смирените

[Angel Soul]

Ами май най-добре ще е с асоциации . Например като кажа - бунтарство пред мен изниква огнения поглед на Ботев , Гарибалди , Бенковски ...
Като кажа - смирение ми изниква Исус
Та ако погледна на асоцииаците си може да се каже ,че смирението не е човешко качество .

Това означава ли, че не трябва да се стремим да  култивираме съвършенството  в себе си, за да не развием в себе си гордост, че постигайки го, ще бъдем богоподобни? (шегувам се, въпрос - уловка :))

Интересни асоциации имаш и това ми навява мисълта, че свързваш бунтарството с желание за промяна (която може би е въпреки нещо или някого, тоест предполага нещо/някой да бъде жертван), а смирението с оставане на същото статукво.

Наистина много често промяна може да бъде постигната именно по шумния начин, чрез опълчване. Казвайки това обаче, осъзнавам, че по-трудният път, който може да бъде поет е смирението (съвсем не искам да кажа, че това е винаги най-подходящият път). В смирението човек жертва най-вече себе си, своите импулси за действие, своите желания. Смирението означава донякъде приемане на съдбата (умишлено не използвам думата "примирение", защото разликата между примирение и приемане сме я разисквали и друг път и не искам да се отклонявам пак в спорове има ли я и къде е точно).

Аз мисля, че бунтарството е природно заложено у човека (вероятно е свързано с инстинкта за сомосъхранение, не знам). Смирението обаче (особено в неговата правилна форма) се култивира. Приемам първото за по-лесно , а второто за по-трудно в духовен план (тук имам предвид на идейно ниво, отделен въпрос е дали човек ще действа според импулсите и убежденията си или поради някакви причини ще се въздържи). В този смисъл бунтарството винаги е първична реакция, когато нещо не ни харесва. За много хора е и единствена реакция. Вторична реакция може да е смирението - като избор в зависимост от конкретната ситуация.

[Angel Soul]

Бунтарите пропряват път на смирените

Не мисля. Пак смесваш смирение с примирение. [namigG]

[`Fallen_Angel`]

Грешиш :))
Бунарите ще разчистят пътя - ще смажат тези, които не искат да участват
Смирените ще засадят пътя с цветя - те ще научат оцелелите кое как е :)

Но не затова влязах във форума :)
Направете се, че нищо не съм казала :))

[Angel Soul]

Съдбата на едно общество винаги е била функция на група хора, които имат възможността и силата да се наложат. Въпросът обаче не е там. Пита се как приемаме двете :дали като порок или като добродетел.

Освен това мнозинството не винаги е право, макар че този принцип е приет като най-справедлив (волята на мнозинството). Масите винаги са били манипулирани при вземането на решения.

Има и нещо друго - някои неща много по-лесно се постигат със смирение, отколкото с бунтарщина (примерчета на лични  [plezz] ). Може би е необходимо малко повече време ... но хей, кой ти брои часовете, когато разполагаме с вечността?  [lol]

[`Fallen_Angel`]

Или - или ... ще си умра от смях :) Звучи ми като "Ако не си с мен - значи си против мен" ... Недай си боже да имаш друго мнение :))
Е, моята теза е, че едното е след другото - ае да видим как ще ме накарате да бъде или - или.

Наистина нещата се постигат по-лесно със смирение, но я си спомни онази притча за Буда и коняра :) Колко хора имат нужда от камшици, доказателства и т.н :) А колко имат нужда от "со кротце, со благо ... ама най-добре со тупник"....


Ако си от умните - за теб доброто ще е смирението, защото няма нужда някой да ти го набива в главата
Ако си от тези, които ще си счупят краката, за да изходят всички възможни пътища и да се изправят пред баба си ... давай да си бунтар ....

Ае в искю .. не ми се пише тук, че някой пак ще изпищи от мен, а аз не искам драми :))

[Angel Soul]

Именно за това казах, че зависи от представи си - тоест от конкретната ситуация. Но не съм съгласна че едното непременно следва другото в аспекта , в който си го описала, а само, когато става дума за вътрешна реакция на индивидуално ниво (не на обществено).

[D`Eva]

Може да ви се стори странно , но мисля ,че Смирението /осъзнатото / е по-висшата степен на бунтарството.Например "когато те ударят по едната буза , ти си подай и другата" - това е смирение . Защото едно е да те удрят , защото не можеш да им отвърнеш и си по-слаб, а друго да осъзнаваш силата си , да можеш да ги смачкаш , но да позволиш да те ударят пак.Като си помисля ,май примерите ми за хора показали смирение са именно хора бунтари.

[:)))]

Това с бузата е сладък пример :))

Но тогава са въртели цигански шамари - т.е ... ти си роб, ти си по-ниско от мен...

За да обърнеш и другата буза, трябва да те ударят като техен равен с дланта на ръката:)

+ това някъде из книжката се уточнява, че е дясната буза, трябва да обърнеш и другата"

Дясното е символ на правдата ... т.е удари ме за доброто, което ти направих ... и стани грешник ...

Удари ме по лявата ... всички прегрешения... за да си ги спомня и да се поуча...


Никой за бога никъде не говори за ръкопашен бой

[Feanor]

По-висша, ама в една битка ти трябва подходящо оръжие, а не просто "по-висше". Затова зависи от целта. В някои случаи бунтът е за предпочитане - Ботев беше чудесен пример. Да оставиш удара без отговор несъмнено е проява на сила, но когато има кой да го разбере. Иначе е просто безсмислено. Спомни си темата за Ницше. ;)

[D`Eva]

Много добре помня примера с Ницше , обаче той не противоречи на казанато тук :) И не става въпрос за разбиране от другата страна ...Исус едва ли е очаквал да бъде разбран , напротив Той е използвал един друг вид бунтарство . Обикновенно се очаква да отвърнеш или да проявиш слабост , а когато не правиш нито едното , нито другото това раздразва този който те е ударил и той в повечето случаи /както и с Исус/ ще продължи да го прави очаквайки да постигне проява на слабост от теб.

Колкото до лявото и дясното - не е вярно , текста е "ако те ударят по едната страна , ти подай и другата" ...ся не ми се търси в библията , но ляво и дясно няма .

[Angel Soul]

За лявото и дясното Fallen  е права - в библията имаше цитат от сорта " десните пътища са от Бога дадени, а левите са от Бог забравени" (наистина не помня [shame] , но смисълът е точно този :дясно е покровителствано от Бог, а ляво - не). Защо, нямам идея, но това схващане го има в християнството.