За кого се мислиш, вещице тъпа!

[Gentiana]

Днес косите ми са разскубани като на дива самодива,
обличам бялата риза и ще запраша в най-гъстия лес.
Не, не ми пука дали ролята на грешница ми отива.
Искам вещиците на нощта да прогонят този стрес.
Спъвам се в корените на вековни, странни дървета.
Коленете си ще обеля, но няма да заплача,вече- не!
Дявол да ви вземе жалки израстъци, моля - кървете!
Дали пък болката ви е по-силна от тази в моето сърце?!
Прилепите на нощните кошмари нека да се напият
с чистата ми кръв, ще остане достатъчно и за мен.
Самодивски хора в пазвата на боровия лес се вият.
Чакаш ме, знам, вещице моя, в тъмното с нарастващ интерес.
Приличаш ми на старата циганка , онази, същата, с лулата,
дето ми предсказа, че ще го срещна-чаровника с тъжни очи.
Позна, проклетницата, но не ми каза нищо за дълбочината,
с която това долно копеле, в крайна сметка ще ме нарани.
Деветте кръга на Ада вече най-подробно ги познавам,
по триста пъти поне, във всеки един от тях се задържах.
Няма смисъл да се преструвам, най-чистосърдечно си признавам-
докторат за това мога да напиша и от нищо повече не ме е страх.
Ето те и тебе.Buona sera,cara mia.Come stai?*...Да, бе-.ясно...
Май съм позакъсняла някъде с около половин живот...
Въпроси, въпроси ми задаваш. Хвана ме със тях на тясно.
Какво да ти кажа, знам си, че той ми е истински компот.
Приготви ли ми отварата? По Джи Ес Ем-а си я поръчах още вчера.
Дано да е с пресни съставки и в конска доза  като за лудата ми глава.
Може и на него да му забъркаш.Какво пък- казва се:мера според мера.
Само аз ли трябва да се гърча в ноктите на безчувствената си самота?!
Нещо ми се отвиваш и съвети ли сега ще тръгнеш да ми даваш?!
Спести ми тирадите си- до горе съм пълна с думи,потънали във прах.
Давай кратуната, как горчи тази твоя гадост, да ме прощаваш...
Дано си струва жертвата. Минало, бъдеще ...нищичко да не остане  от тях.



* Добър вечер, скъпа моя. Как си? (ит.)

[malkata_100kila]

много ми хареса  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 :) :flyingkiss:

[rado]

 :fireheart:

[Gentiana]

 [gu6]

[Hurto]

Защо така ти лошо ми мислиш?
С отрова искаш да ме изтръгнеш от сърцето си.
Защо ?
Нима болката сама не си причини ти ?
Нима само аз бърках в живота,
само аз причинявах тъга?
А не ми каза за мъжа, който спеше през нощта ?
Нима само ти чувстваш болка от любовта?
Само ти си наранената, така и не разбра,
че плаче и моята душа,
сълзи се сипят като пушек от лула.
Ето, взимам отровата и се махам.
Стига толкоз болка и тъга...
Заминавам си със смъртта.

[finiv]

Gentiana и  Hurto прекрасни сте.... [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Gentiana]

Не, не става! Тук, със мен ще си седиш.
Сметките в този живот трябва да се плащат. :)
За смъртта ти е рано. Първо всичко ще си платиш.
Ето,изхвърлихме отровата. За сбогуване рано е още.

Болката често си я причиняваме сами - това е вярно -
с неправилни наши чувства, мисли, думи или мечти.
Промъкват се, загърнати в черни пелерини коварно
грозни сенки на несподелени, убийствени нощи и дни.

Ще избършем сълзите на душата ти - принцеса нежна.
Усмивката повече ще и отива. Няма вече да плаче, нали?
И нека оставим да се случва това, което е неизбежно.
Светлината на утрото в шепите ми като чиста вода струи.

[Gentiana]

Gentiana и  Hurto прекрасни сте.... [inlovee] [inlovee] [inlovee]

Благодаря ти, миличка!
:flyingkiss: [gentle-fen2]

[Hurto]

Gentiana и  Hurto прекрасни сте.... [inlovee] [inlovee] [inlovee]

мерси

Ето това си ти, изгрева в най - красивите летни утрини.
Ти си усмивката по лицето ми.
Ти си искрата в сърчицето ми.
Ето така си те харесвам- хем мила, хем щастлива.
Искам само да се радваш на живота, мила,
защото мразя да си крива :)

[Gentiana]

Животът е искрицата
в шепите на боговете,
която свети като светулка в тъмнината,
от нея звездите вземат
своята красота и сила
и ни карат да мечтаем
за светове непознати.
Няма да съм крива,
щом толкова го мразиш,
усмихвай се и ти
и пази в себе си светлината.
Може би зад ъгъла те чака
някой, когото трябва да опазиш
от нощните му кошмари,
разкъсващи душата.

:) [heart__]

[Hurto]

Надеждата е загубена в мен,
че има някоя която е за мен.
Волята ме е напуснала,има я
само неволята.
Искам аз да съм щаслив поне веднъж,
а не когато ме видят да казват
"Какво му е на този мъж"

[Gentiana]

Надеждата е капризна, горда девица.
Иска да и вярваш, да я глезиш и да я обичаш.
Просто отпусни се и и повярвай на тази рядка птица,
няма нужда след вирнали нослета момичета да тичаш.
Тази, която ще те приеме дълбоко в сърцето,
има умни и красиви очи, нежно, мило лице.
Няма неволя, вдигни глава и виж там в небето
облачето, което прилича на твоето чисто сърце.
От него ще завали дъждът, който всичко тъжно ще измие,
ще се почувстваш силен, неустоим и безбожно млад.
Дълбоко в почвата песимизмът ти ще се пропие.
Чакат те улиците уморени на твоя крайморски град.
:)

[slunce]

оооо, невероятни сте
направо да направите общо стихче
поздравления........

[Gentiana]

 :) благодаря ти, слънце  [heart__]
може и това да стане