Нашето място....

[kalista]

Две чайки ускоряват бързо своя бяг,
летят към хоризонта устремени,
да достигнат по светло морският бряг,
че трудно ще им бъде,ако са от мрака заслепени..

А аз съм легнала на онази скала,
помниш ли - нашето място, уж за векове...
Взирам се в синия безкрай претръпнала...
мисля и премислям свойте страхове..

Лятото е на крачка само, да протегна ще го стигна със ръка,
а зимата е тази от която тръпки ме побиват,от която ме е страх..
Зимата която ще настъпи щом на автобуса врата се затвори
а за довиждане помахнеш ти през прозореца отворен...

24.06.06

Това го написах вчера на телефона си, докато седях на въпросната скала... Мислех си да го пооправя..римите, туй онуй.. Но като го погледнах сега... така както си е описва най-точно настроението ми и реших да си го оставя така...