ВЧЕРА, ДНЕС и УТРЕ

Started by Gentiana, June 22, 2006, 11:11:15 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

ВЧЕРА по портокаловите хълмове на времето
търкаля своите портокалени мигове
и дъвче дъвката на небрежните си спомени.
ДНЕС е маргаритка,
пазеща листенцата си от ветровете,
тръгнали да проверяват - ОБИЧА МЕ, НЕ МЕ ОБИЧА.
УТРЕ - утре-то е новородено котенце,
с едва наболи нокти разкъсващо
ВЧЕРА и ДНЕС.
Там някъде Бог играе комар с Дявола.
ВЧЕРА, ДНЕС и УТРЕ.
Вселената е откъснат портокал
и свети в оранжево.
Убийте светлината!
Прекалено силно блести в очите ми.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

radi_radev19441944@abv.bg

Много философски ми прозвуча това стихо. За съжаление времето е еднопосочно ;няма как да го върнеш и в този смисъл ентропията във вселената   е асиметрична. Тази спирална галактика е чудесна - М101 . Ходил съм... [lol]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

KUKLI4KATA

[plqs plqs] [plqs plqs] с точните думи както винаги [inlovee]

Дай ми още малко от вчера.
Открадни от утре,
но от вчера ми дай.
На старците всеки ден даваш,-
и аз съм старец,и на мене ми дай!

Прелиствам тетрадки -
думи, текстове.
Светофарени спомени пълни със време.
Спомени горди,млади, наперени...
Искам още поне малко от вчера

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Gentiana

Още малко от вчера?!...
И на мен не ми остана нищо от там.
Колко чаши изпих - и горчиви, и блудкави.
Коктейли изветрели от болка и срам.
Спомени - раздърпани, никакви.
Утре-то е с надменно лице,
измита и вчера и днеска.
Слага в джоба си нараненото ми сърце.
Не му пука, че изгаря от треска.
Още малко от вчера  в кошчето на вечността
да потърсим - смачкано хартиено топче.
С разкривени букви там е писала любовта.
Дали още малко от нея ще изкопчим?!


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

Ами хората са седнали край софрата . Ударили са го на живот. :)
Вероятно са разбрали , че няма да имат друг шанс.