Една сълза няма да помогне..

[`Amy_Lee`]

1.
-Ей,къде отиваш..да,ето за това става всичко,за това че никога не приемаш нещата такива каквито са!А само бягаш!Мислиш си че можеш да избягаш от всичко,нали така..
Тя ускори крачката си,за да може по-бързо да стигне до главната улица и да си хване някое такси,а момчето подтичваше след нея и й говореше нещо,а тя дори не го слушаше..
-Остави ме,махни се..ти не си този за когото те мислих!Такси!
Каза тези думи и се качи в колата,а той остана на тротоара,без да я догони..
-Карайте някъде извън града!-каза ТЯ на шофьора.
-Къде по точно?-нагло й отвърна той
-Ами някъде извън града..моля ви..няма значение .. - сълзите вече безспирно се стичаха..
-Добре,Добре..К'во толкова казах че ви обидих.- шофьорът се обърна и я изгледа изпитателно.
Не получи отговор.
Излезнаха навън от града,до една гора,и момичето му каза да спре вече.
Слезе от колата и отиде до гората.Седна на тревата и незнаеше къде се намира..
Плачеше.Плачеше..Нима наистина това се беше случило..нима от толкова време той е бил и с друга?! Не,не можеше да е истина..Завинаги нещо в нея се бе пречупило..Стоеше на полянката до дърветата и плачеше..Чувстваше се като пеперуда,чиито крила бяха счупени.От чантичката си извади малка ножичка,която поради незнайна причина винаги носеше със себе си.Допря я до ръката си..но нямаше сили да натисне по-силно..Плачеше,Измъчваше се,Мразеше всичко,и се чувстваше жалка...да,но защо? Нима не е той този който трябваше да се чувства жалък?!Изглежда не..А тя през цялото време му беше вярвала..
Усети как съзнанието й започна да се замъглява..Стана и тръгна към гората.Вървеше,плачеше,блъзкаше се в дърветата,като сляпо животно..плачеше..плачеше..
Вървя известно време,и усети как силите й изчезват...Не знаеше къде е,очевидно се беше изгубила.."От къде идва шумът от колите"-помисли си тя и започва да се ориентира по звука.Вървя още малко и видя шосето..Дали нямаше да може да се прибере в къши на стоп..Едва ли..но нямаше как да не опита..Отиде до шосето и на 3тия опита се намери кой да я качи.
Качи се в колата,а вътре бяха двама мъже.
-За къде си,маце?
-Към София съм.Но май се загубих.Натам ли е пътя?
-В грешка си,скъпа.Ние сега пътуваме към Пловдив.Ако искаш 'айде да те водим с нас?
-А..не не..Към София съм аз..спрете да сляза..
-Късно е вече-отвърна другия мъж.-Мама не те ли е учила да не говориш с непознати.
-Спрете,моля ви!МОЛЯ ВИ!-вече се чудеше дали всичко това не е сън..
-Мацко,идваш с нас.Добре ще ти е.Ще видиш.Никоя не се е оплакала.
-Но..
-Ще работиш за нас-прекъсна я първия мъж.-Ще изкарваш добре.Ще се установиш.
-Но..аз си имам семейство,имам си приятел,той ще ме търси!
Кого ли се опитваше да заблуди?Нямаше си приятел.Нямаше си никой.
-Ще те търси ли?Кой ще те търси тебе,бе душко?Виж се к'ва си.Дрипла.
Момичето се разплака.Май наистина беше така.Май този непознат,този лош човек,който тя дори не познаваше знаеше за нея много повече,от колкото тя самата.Нима наистина си мислеше,че той ще тръгне да я търси?Глупачка.На него не му пукаше за нея.
-Спокойно.Ние вече сме твоите приятели.Ще имаш всичко от което се нуждаеш.
-Пуснете ме! Животни! Пуснете ме,за Бога!Оставете ме!-тя плачеше..плачеше..
-Бий й от .. онова нещо.-Каза шофьора на другия мъж.
-От..От кое нещо?-объркано попита тя.
-Дай спринцовката,шефе.-каза другия мъж без да й обърне внимание.
-В джапката е.
Усети леко щипване от иглата,изнемощяване,усети как пада назад...Плачеше..Плачеше..заспиваше...

                                                                                          * * *

Съзнанието и започна да се прояснява.Отвори очи.Намираше се в тъмна стая,беше на леглото.Около нея имаше маса с два стола и гардероб.Вратата се отвори и влезна единият от онези животни,които я бяха докарали до тук.
-Най сетне се събуди.-каза той-Бая си поспа.
-Къде съм?-объркана пипита.
-Т'ва е новия ти дом.Харесва ли ти?
-Не!Това не е моя дом!Искам да се махна!Искам да си тръгна от тая дупка!
Усети тежката длан на мъжа по лицето си.Беше я ударил силно.От устата й се стичаше тънка струйка кръв,а косата й беше рошната по лицето.
-Пусни ме!Жалко нищожество!-извика тя
Последва втора плесница.И трета.
Момичето падна на леглото.Болеше я.Болеше я всичко - и лицето,и тялото..и..сърцето..
Плачеше..Плачеше..
Мъжа седна до нея и й подаде ръка,като и се усмихваше.
Тя с недоверия пое дланта му и се изправи.Седна на леглото.Той седна до нея.
-Аз съм Петър.Така ще ми казваш от сега нататък.А твоето име как е?
-Александра.
-Окей,Алекс.Тук ще ти хареса.Ще видиш.От утре започваш работа.
-Каква работа?!
-Ще видиш.А тук ще ти хареса,както казах.
-Мда,предполагам.

Лежеше на леглото и плачеше.Плачеше за миналото,за настоящето и най вече за бъдещето.Безпокоеше се.Адски много. Дали нейното момче ще се сети за нея..О,господи,едва ли..Той си има друг живот..С друго момиче.Сигурно ще да е по-хубаво от нея.Неговото момиче - мечта.Руса ще да е.И със сини очи.За това мечтаеше той. А да,Алекс усещаше как взима да гледа на черната й коса и зелените и очи с ненавист..Защо?На дрехите,с които се обличаше.. Приличала на жена от Викторианската епоха..И кво,това си е тя..мамка му,беше си тя.Вече е едно нищо.Да,с Бялата рокля,с която беше.Мръсната бяла рокля.Наистина беше една дрипла!О,да ето какво е..Той просто се е срамувал от нея.. Нищо чудно и да няма друго момиче..Мамка му,Тя го мразеше..В момента го мразеше до болка..Плачеше,а остатъка от грима и се разливаше по лицето..Плачеше..плачеше..Заспиваше....

На сутринта Петър я събуди.
-Алекс,идвай долу на закуска.
-Не съм гладна.Няма да слизам.
-Бейби,идваш,или прилагам сила.-Хвана я и я издърпа от леглото.Роклята й вече беше скъсана.-На бал ли си ходила?-с лека надсмешка я попита,сякаш й се подиграва.
-Не.Така се обличам.Проблем?- с яд му се сопна.
-О,коте никъв проблем няма.Но кой се облича така в последните няколко века?
-АЗ! Проблем? - Вече плачеше.
-Виж,не искам да ставам лош.Харесваш ми.Само ще те помоля да си имаме уважението.
Алекс не каза нищо.Той тръгна,като я беше хванал за ръката и я дърпаше.
Слизаха по някъкви стълби и влезнаха в стая,с голяма маса.На нея седяха няколко момичета и другият мъж от колата.
-Запознай се.Това са твоите нови колежки.
Бързо ги огледа всички.В очите им се четеше същата болка,която тя четеше в сърцето си.Една от тях беше леко посинена на едното рамо.
-Здравйте.-тихо,отчаяно и адски тъжо започна изречението.-аз съм Александра.-сълзите й пак започнаха да се стичат.
Първо продума мъжа.
-Тишо.Добре дошла.-каза той и се усмихна на 'шефа си'
-Аз съм Петя-каза едно от момичетата,като стана и стисна ръката й.До твоята стая съм.
После се запозна с другите момичета - Ани,Никол,Катя,Ива,Яна и Кристина.Всичките до една изглеждаха изстрадали,измъчени и нещастни.
Закусиха,и всички отидоха по стаите си.Алекс легна и започна да плаче.Нима няма да се сети за нея?Нима...О! Глупачка! Той дори незнае че си извън града..ГЛУПАЧКА!ГЛУПАЧКА!-плачеше..плачеше..
В стаята се почука.Бяха две от момичетата - Петя и Ани.
-Ей,как си?-започна Ани.
-Как да съм.-сопна се тя отначало,но реши че изглеждат мили-никак не съм.Незная къде съм...
-Как стана..как попадна в ръцете на .. на тия Животни..
Алекс им разказа всичко - ОТ - ДО.
Бяха седнали на леглото,Петя я беше прегърнала и трите плачеха.
-Всичко ще бъде наред,ще видиш.
-Знам.Знам.Но..защо трябваше да става..мамка му.-шепнепе Александра.-мамка му.
-Сигурно предполагаш каква ще е "работата"
-Знам.Ще стана една шибана проститутка.Един Буклук.
-Спокойно,поне ще изкарваш добре.-опита се да я утеши Ани.
-ЩЕ ИЗКАРВАМ ДОБРЕ ЛИ?Мамка му не ми пука за шибаните пари!Не ме ли виждате как съм облякана?Роклята ми на много скъпа ли ви прилича!Парите за мен не са нищо!К'во ще ви правя тука?Ще се чукам с някви отрепки,за едната педесеттачка ли?Мамка му,искам да се МАХНА!-Отиде до прозореца и погледна навън.Намираше се поне на десетия етаж.
-Не можеш да избягаш.Всички сме пробвали.Съжалявам че думите ми те обидиха.По-добре не се опитвай да бягаш.Стават лоши.
-Да,видях.Днес Птър ми зашлеви три шамара.
-Това не е нищо.Пребиват ни.Тук,в твоята стая имаше едно момиче - Мирена.Тя приемаще това изключително тежко..Нещо както ти.Опита се да избяга,а Петър се затвори с нея тука.Чуваха се аските виканици,плачове,а после тя му се молеше.молеше за милост.И..изведнъж млъкна.От тогава не сме я виждали.Предполагаме какво е станало...
Тъмнина.

чудя се дали да има продължение,или всичко да остане така..загатнато... 

[angel4e_f]

искам продължение!!страхотно е!!!Моля те напиши продължение [inlovee]

[baby]

искам продължение!!страхотно е!!!Моля те напиши продължение [inlovee]

И аз искам продължение! Невероятно е! Жалко, че наистина съдбата на някои момичета е такава...;(

[`Amy_Lee`]

мерси момичета..
ще има продължение :)

[angel4e_f]

мерси момичета..
ще има продължение :)

:flowers: :kissoflove: [nomer edno] [hugs and kisses] [i love you2] [wish all my love] [plqs plqs]

[SteeleR]

[cvetee]

[^LeVsKaRcHeTo^]

еее Супер са Браво!Чакам продалжение![/color]

[sweet_angel_]

аз искам хепи енд :)

[`Amy_Lee`]

амии..дали ще е хепи енд или няма..и аз не знам честно казано.. не съм обмислила даже занататък какво ще става,но съм обещала на ангелчето че ще има продължение,дори сега го пиша ;) [inlovee]

[angel4e_f]

амии..дали ще е хепи енд или няма..и аз не знам честно казано.. не съм обмислила даже занататък какво ще става,но съм обещала на ангелчето че ще има продължение,дори сега го пиша ;) [inlovee]

дам,дам обеща ми,хора:)споко!Пепито ще избере най-доброто :kissoflove:

[Tajni4ka_:(]

Моля те нека продължението да е щастливо!!!!!!!!!!!!
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[{mAd^abOuT`yOu`_-}]

Много тъжно  [reevvv] 
Ако има продължение мисля че ще трябва да има нещо като хепи енд или поне ще трябва да се случи нещо хубаво,а ако няма всеки сам за себе си дописва историята с какъвто край иска...

[`Amy_Lee`]

Продължение ще има,но хепи енд - не.
На следващия ден,Тищо влезна в стаята,подхвърли й един пакет на леглото и й каза:
-Тук са дрехите ти.Обличи се,оправи се и слизай долу.
Алекс не каза нищо.Отвоти пакета и видя дрехите - кожена пола и един мизерен потник,който едва щеше да закрие гърдите й.
Облече се,и се отврати като видя отражението в огледалото.Разплака се.
Слезе долу в стаята при другите,и забеляза доволните погледи на двамата мъже,след като я видяха,и съжалението в очите на момичетата.
-Наяж се.Днес ще ти е това.-Петър й каза като дори не я погледна.
-Е как така само това?! - Нима едно яйце щеше да й е храната за цял ден..
-еми ейтака..зависи нататък по колко изкарваш и ще видим по колко ще ядеш.
-Айде яж по-бързо и да почваш-Каза й нервен Тишо.
Алекс седна на масата и набързо закуси.
-Никол,иди горе и й сложи грим като хората.-заповеднически каза Петър.
Момичето моментално се подчини,и изчака Алекс до вратата докато допиваше пунша си.
Двете се качиха горе и Никол и каза:
-Али,спокойно,всичко ще е наред.Ще видиш.Сега тука щи сложа някъв грим и.. отиваш да работиш..само ще ти кажа да се пазиш - има някои дето се отнасят с теб като с животно,а има такива,дето като те видят се отказват да те чукат,а си говорите през цялото време.Има и такива,които идват,вършат си работата и без да кажат дума си изчезват..
Алекс не каза нищо,просто тъжно погледна на долу и даде на никол да я гримира.




Ангелчето дописа една част от разказа,ще си позволя да я публикувам.

Минаха 15мин.Алех беше готова.Погледна се в огледалото-беше гримирана силно-целите й очи бяха в черни сенки...
-Никол-каза тя-не е ли малко силно ...малко пресилено?
-Да,но така трябва да изглеждаме като истински курви,-наведе глава тя-нямаме друг избор.
Алекс се замисли.Спомни си за милото и нежно момиче,което бе до преди няколко дни...Щастливо...Истински щастливо...а сега...
Стресна се...
-Алекс!Къде си!?Закъсняваш!!!-Крещеше Тишо.
Не каза нищо.Погледна се и слезе по стълбите.
-Какво виждам-истинска красавица!-каза Петър-така е по-добре.
-Хайде на работа,за да не ви дам по един урок на всички-изкрещя една от двете горили.
Алекс излезе на ъгъла.Огледа се.Хората я гледаха и я сочеха с пръст.Подиграваха й се.Но какво от това?!Нека...Нея не я болеше...Не й пукаше...Нали трябваше да свикне с този начин на живот.Не минаха и 10 мин откакто излезе и една кола спря пред нея.Чуваше се силна музика.Вътре имаше три момчета.Имаха изцъклени погледи и подпухнали очи.Бяха надрусани.
-Нова ли си?-попита я единия.-По-красива си от другите,ммм дам...изглеждаш добре...Хайде,качвай се,курво!...
Алекс не помръдна...Стоеше като закована.Беше я страх.Какво ли щеше да се случи?
-Аре бе,не ме ли чу.Качвай се,кучко!Чу ли ме?ИЛИ ще се наложи да те вкарам на сила?
-Момчета,оставете я!Нова е!Още е уплашена!Елате при мен!
Алекс се обърна.Видя Никол.Тя се опитваше да разкара гадните типове от нея.
-Теб сме те минали вече!-извика единия.-Искаме нещо ново...Аре ве ,качвай се...Чу ли какво ти казах?
-Чух...не съм глуха.-едва чуто каза Алекс.
Качи се в колата и седна на задната седалка.До нея имаше още едно момче.И той,както останалите беше надрусан.Дори спринцовките се виждаха изпод седалките.
-МММ...страшни крака имаш....може ли да ги пипна?
Алекс не отвърна.Знаеше,че каквото и да каже щеше да е безмислено.
-Е,това значи да!
Започна да я опипва и да я целува.Алекс плачеше!Но какво от това!Никой не я съжали!
-Свий на ляво!Ето тук е изоставената сграда.Няма хора.Спри тук.
Те спряха.И трите момчета я хванаха,разкъсаха й дрехите и започнаха да я чукат.Алек нямаше сили да палче,сълзите й бяха свършили.Тя стоеше мирно и кротко,гледаше безсилно,безразлично все едно не й пукаше какво ще стане.
Мина се около час и пак бяха в колата.Пътуваха към ъгъла.
-Може ли да ми палтите?
-КАКВО?ХАХАХАХ ДА Й ПАЛТИМ!КАК ЛИ НЕ!-присмивайки се й отвърна единия.
-НО...!
-КАКВО НО?!Курви като теб не заслужават нищо!
ЧУ се удър,Алекс заитна и удари главата в прозореца.Струйка кръв се разтче от челото й.
-Ще те науча аз,пари ще искаш как не...!
Алекс видя,че няма да й палтят...Излезе от колата и се качи бавно на втория етаж.
-Къде са парите?-попита Тишо.
-Не ми палтиха...-каза Алекс.-Изчукаха ме,удариха ме и ме оставиха.
-КАК ТАКА!?ЗАЩО НЕ ГИ НАКАРА?!
-Как да ги накарам...та те бяха трима дрогирани типове...
-ТИ КУЧКО...-Тишо й замахна...-ТИ...
-Тишо!НЕДЕЙ!-изкрешян НИКОЛ.
-МЛЪКНИ!Остави ме!Разкарай се!
-Тишо тя не е виновна...Аз ги видях...тези бяха извратени...същите копелета дето и с мен така направиха...!
-Е,добре.Понеже си нова ще те оставя.Но за първи и последен път!
Алекс се качи в стаята си.Стоеше мирно,гледаше в една точка като луда.Беше в стрес.
Изведнъж на вратата се почука.
-Може ли да вляза?-каза Никол.
-ДА!ЕЛА!-каза Алекс.-Ники,аз такова...благодаря ти,ако не беше ти не знам какво щеше да стане...Аз...благодаря ти!
-Няма за какво,Алекс!И аз съм била така,знам какво.Но въпреки стреса и болката трябва да продължиш...Не се отчайвай само!Някога ще се освободим!
-НИКИ...ще останеш ли при мен за вечерта?Страх ме е сама...?!
-ДА,да няма проблем...
И так заспаха...Прегърнати...В тази нощ двете се сближиха много...станаха като сестри...!
На другия ден се повтори същото.Едно яйце за закуска,пак същите дрехи и същия грим.
И ето че Алекс пак се озова на ъгъла.Но не сама,а с НИКОЛ.Отново подигравките на хората...Но не й пукаше...не й!Нали иамше сестра!Единственото нещо в живота й.
До нея спря кола.Шофиора само я погледна,тя се качи без и дума да каже.
-НИКИ-каза тя,-аз тръгвам!
И потегли с колата.Изведнъж се обърна и видя как същата кола,която вчера беше качила нея сега качваше НИКИ.Уплаши се.Но си каза"Никито ще се справи!Алекс,спокойно!Ники ще се справи."
След два часа Алекс се върна.Качи се на втория етаж и видя как Никол се бе облегнала на стената и плачеше...
-Ники,какво ти е?-попита просълзено тя.
-Але,те ме изнасилиха и не ми палтиха.Ще ме убият сега,за втори път ми се случва.Поне ще си ида завинаги от този свят...и...ще съм свободна...
Чу се тропот на вратата.В стаята влязоха Петър и Тишо.
-Колко изкарахте?-попитаха те.
-АЗ имам 200 лв.-каза НИКОЛ.
-Хммм...добре...А ти,Никол?
-Аз...нямам...не ми палтиха...
-КАКВО?!КАКВО?-изкрешя Тишо-СЕГА ЩЕ ВИДИШ ТИ!Пешо,пребий я!!!
-Моля ви-каза Алекс.-Аз ще разботя за двете ни.Утре ще работя двойно!Моля ви,оставете я!моля ви-ридаеше момичето.
-НЕ!НЯМА МИЛОСТ!
П-Л-Я-Я-Я-С-С-С!Чу се силен удър.Никол лежеше на земята.Петър я риташе отгоре.
-Моля те ,остави я!Моля те!!!
-МАХАЙ СЕ ТЪПА КУРВО!ИЗЧЕЗВАЙ!
-НЕ!ОСТАВИ Я!ЖИВОТНО!ПУСНИ Я!!!ОСТВИ Я...ИДИОТ.
Т-Р-Я-Я-Я-С!!!Алекс падна на земята...изгуби съзнание.
Събуди се на суртинта.Видя че до нея лежи Никол.
-НИКИ,мила,как си?-каза тя.
Не получи отговор.
-Ники,миличка,не ме плаши.Кажи нещо...Ники...моля те!
Алекс се надвеси над нея.Усети ,че тя не диша..Не...не е възможно...не може...НЕ....!!!
-ААААААААА!!!!НИКИ!!!!!!МОЛЯ ТЕ,НЕДЕЙ НИКИ!!!!ВЪРНИ СЕ!!!!ВЪРНИ СЕ НИКИ!!!-коленичеше Алекс-Ники събуди се,сестричке,моля те,НИКИ ела си на земята!!!
Алекс падна на земята!Заплакаа...Не можеше единствената й упора да я няма вече...не можеше...НЕ....
И то не се бяха сбогували...!
В този миг Алекс намрази всикчки и всичко...нямаше жал,нито сърце...нямаше нищо...с НИКИ всичко си тръгна!
Тя слезе доло...
-ЖИВОТНИ!ИДИОТИ!ТЪПИ КОПЕЛЕТА!НИКИ Е МЪРТВА!КАК МОЖАХТЕ!!!МРАЗЯ ВИ!!!-крещеше тя-МРАЗЯ ВИ!
-Успокой се,какво е станало,една курва си отиде,кво толкова!-каза Пешо.
-ТЯ МИ БЕШЕ КАТО СЕСТРА!!!ОБИЧАХ Я КАТО СЕСТРА!
Причерня й...Алекс загуби съзнание....
Събуди се след около час...Стана,и си каза:"Искам поне да я погреба.Алекс,сдържай се заради НИКИ"
-Тишо-каза тя-нали ще погребем Никол?
-Да,в задния двор...иначе рискуваме много..
-Добре...
-Хайде,всички на дора!
Алекс седеше и гледаша как НИКИ си отива завинаги от нея.Живееше единствено с мисълтта,че сега Никол е свобода и че е в по-хубав свят.Свят без болка,свят без мъка.
Минаха се шест години...Шест години на болка и самота...шест години на тежък живот...на свят без приятелство и без упора,но Алекс още си спомняше Никол...

[baby]

 [reevvv] Прекрасно е! Чак ми се плаче като го чета. Браво  [reevvv]

[angel4e_f]

ей Пепи, радвам се че си го побликувала,мило!!!мииси мн:)ади чакаме края:) [inlovee]