Наранен кристал без спомен

[tuik]

остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...

черна кръв засъхнала във времето,
лице-картина нарисувана със грим...
скрил и радоста и бремето
духът и той е скрит... във дим...

какво се случи... сърцето спря,
кръвта във вените засъхна...
мечти, надежди, някой ги отвя,
човекът диша дъхът издъхнал...

не няма болка няма и тъга,
няма облаци защото няма и небе
и животът няма го, няма я дори смъртта,
спомен няма и него някой го отне...

наранен кристал потънал в грим от прах,
вдигнах го и нежно го погалих,
бликна кръв от пръви грях,
изчезна споменът... забравих...

[ilusia]

Кристал един ,
вечно във времето скрит
тайни носи
и във тебе той е свит.

Кристала , най-силен на света
с правилен строеж и
студено режещ...

недей отвява си мечтите
те са най-ценното в очите
недей предава си съзлите
те ти носят радостта на дните..

Недей помръква ти човеко
Сила носиш , древен ум
сърце навеки
ковано във вулкани
и морета...

Денят отива си сега
но идва нощта..
Прохладна и красива
нежна и парлива...

Не затваряй ти очи
а бори се..
за идните , бъдните дни ;)

[Gentiana]

остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...

черна кръв засъхнала във времето,
лице-картина нарисувана със грим...
скрил и радоста и бремето
духът и той е скрит... във дим...

какво се случи... сърцето спря,
кръвта във вените засъхна...
мечти, надежди, някой ги отвя,
човекът диша дъхът издъхнал...

не няма болка няма и тъга,
няма облаци защото няма и небе
и животът няма го, няма я дори смъртта,
спомен няма и него някой го отне...

наранен кристал потънал в грим от прах,
вдигнах го и нежно го погалих,
бликна кръв от пръви грях,
изчезна споменът... забравих...

Счупените кристали се лепят със душа.
Само тогава някак си заздравяват.
Те са живи, носят свойта вина,
но и слънчевите лъчи отразяват.

Отвяното никога не се завръща,
а и да се завърне е парцаливо и мръсно.
Трябва от него да бягаш, без да се обръщаш.
Да сътвориш картина от миналото е късно.

Небето винаги отново синьо става
и след най-грозната буря черна.
Облаците са музика в мажорна октава.
Болката вече не е с точен мерник.

В ръцете ти кристалът се превръща в чаша.
Налей в нея най-нежните си мисли.
Това, че е бил счупен ще е тайна ваша.
Всичко отново започва на чисто.