News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Без теб

Started by KUKLI4KATA, June 13, 2006, 14:47:22 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

KUKLI4KATA

Без теб нощта не лепне по прозореца
и утрото не е тъй портокалово.
Вратата към фантазиите е затворена,
косите ми сивеят непогалени.
Без теб не се ориентирам с времето,
просто за никъде не бързам,
лениво слънце на перваза дреме
и мислите ми са несвързани...
Без теб... Без теб не се обичам.
Изглеждам като скучна повлекана.
Цигулка прашна с тъжен стон изрича
последното... Последното желание.
Без теб съм само отражение
в кристална сфера на гадател...
Не в Бъдното (за съжаление),
във Миналото съм запратена.
Без теб съм резонанс, терзание,
проекция, по-точно холограма...
Сбъдни ми най-последното желание -
без тебе искам да ме няма.
12.06.2006


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


SteeleR

Без теб я няма светлината на звездите
и полъха на вятъра не се усеща...
Без теб... без теб ги няма и мечтите -
запратен съм като във черна яма...

А беше... беше толкова красиво
да чувствам полъха на твоето тяло...
да прокрадвам пръсти нежно из косите...
да се любуваме един на друг до заран...

Сега е сякаш времето летящо...
със огнен дъх, на драконовите криле
и носи... носи се към ада страшен...
където в самота един без друг ще мреме...

KUKLI4KATA

[reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv]

Така е празно времето без теб,
пустинята наоколо така е тиха...
А липсите ти мятат своя креп –
изгревите ми във залез претвориха...

Надеждите побегнали са пак...
Около мене нищото остана...
Несъществуващ е спасителния бряг
за тез, които само мислено са двама...

Теб обичам, тебе искам, но уви,
далече си, във някакво безвремие...
И само в мисъл заедно ще сме, нали
за миг преодолели земното въртене...

При теб ще идвам плаха във съня,
със полета откраднат от мечтата...
И изсънувана така ще постоя,
заслон направила за теб с крилата... [sad3] [saddd]

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


SteeleR

И изгревите носят болка...
аромат на свежест тъй несподелена...
притихнал в някой ъгъл само...
спокойствие - сред тез стени студени...

А вечер на разходка със Луната...
разказваме си спомени горещи...
за времето, когато нявга...
аз скачах, а тя бе слънце...

А през деня на лодка сред вълните...
провесвам се, целувайки водата...
но таз целувка вечна...
застинала...бавно се разтапя...

KUKLI4KATA

Нощта отмина и сама съм.
Безкрайно пусто е без тебе.
В завивките се свивам и унасям -
без теб денят е непотребен.
Нощта настъпва и замръзвам.
Прегръщам пустото до мене,
но от съня си се отърсвам
и пак прегръща ме студеното.
Нощта с деня се слива и обратно,
без теб дори животът спрял е,
отминал е в съня ми безвъзвратно,
а птичето от рамото - избягало

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


SteeleR

Без теб съм като птиче останало без крила...
ангел - загубил жажда за полет...
унил... свел тъжно глава...
рисуващ те с пръсче по пяната от вълните...
шепнещ им тихо за онази любов...
разпалвала нявга душите...
и вечно... и вечно гледащ нагоре...
към обсипаното с звездици небе...
притихнал, надяващ се някой ден пак да слезеш...
да озариш поне за минута, с усмивка, дните...
дните - толкова пусти без тебе...

FALLEN

Браво Слънчица!Невероятни сте! [heart__] [heart__] [heart__]


Магията на нощтта без теб я няма,
вървя по лунна светлина...
Нашата къща с димящия покрив далече остана,
а аз нямам сили дори себе си да укоря...
Ти беше аисберга на моето море,
което се разби безмилостно в реалността.
Ти беше чувствителността на моето малко сърце,
а сега загубата ти на себе си не мога да си я простя...
Без теб ми стана все едно дали живея или не.
Утрото не ми носи наслада,а само жажда за сън...
Без теб съм като загубило играчка дете,
глухо,нямо цвете в пустиня съм...
Преди да ми кажеш сбогом,
изкрещи го силно на самия себе си...
Аз и да не искам ще погълна и тази отрова...
Нали елексира на любовта за мене беше ти....
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...