News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Посветено на хората

Started by NiksY, June 10, 2006, 10:18:20 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

NiksY

Ако някой си мисли, че не открива себе си тук, да се вгледа отново в себе си и ще види... че всички сме такива : / Приятно четене, това е може би един от любимите ми стихове, току-що го довърших...



Ние, хората...
сме толкова предвидими!
Първо мили,
на моменти зли -
страдаме и нараняваме,
а от всичко това боли...

Ние, хората...
не сме загадка!
Интересите си гледа всеки,
а пък другите, нали -
сами да се оправят в света:
Правилно било така... Дали?

Ние, хората...
не сме човеци...
Живеем, щастливи за да сме,
а чуждо щастие крадем,
единствено, за да се чувстваме добре...
но не става и това... защо не спрем?

Ние, хората...
прозрачни сме!
Отвън красиви, вътре гнили,
а всъщност всичко е фалшиво...
Но продължаваме - радостно унили,
вървим напред... но май на криво.
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

`Amy_Lee`

Браво,Никси! Страхотно е,наистина... и може би вярно .. за съжаление ...  [shame]

angel4e_f

Quote from: `Amy_Lee` on June 10, 2006, 14:34:47 PM
Браво,Никси! Страхотно е,наистина... и може би вярно .. за съжаление ...  [shame]

KUKLI4KATA

[bravisimo] [bravisimo] [hugs and kisses] само ти можеш да напишеш нещо подобно...

Земята рухна под краката
На възлюблените божии чада!
Демони са веч децата,
а водата веч не е вода,
усмивката не е усмивка,
а злобен и парлив език...
Покрит със огнена завивка,
човекът ще изчезне в миг,
неосъзнат и грешен,
на дявола угоден
и в дрипи просяшки предрешен
ще се назове СВОБОДЕН!
О,бедни,бедни ми човече,
защо погуби своя бог?!
Защо на разум чужд обрече
жалкия си,ала мил живот?!
И още хората робуват
на разум чужд и чужда сила –
окови влачат, а пируват,
свободни се зоват, а гинат..


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


DeTe_Ha_Xaoca

Отправили се на някъде,
хората крачат.
Не виждат,че своето щастие
тъпчат.
Не чуват плача на природата. 
Орпеавили се на някъде,
хората крачат.
Не виждат, на човеците мъките,
не чуват гласа и на мъртвите.
Отправили се на някъде,
хората крачат.
Не виждат на светът промените.
Не чуват на сърцето молбите...
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

Прав си, Ник...
За съжаление.
[evil]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

NiksY

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=18872

Жалко, че хората не успяха да го разберат   [confused] huh [saddd]
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."