Усмихната болка

[finiv]

     - Какво правиш?!Недей!Луда ли си?!
     Момичето се сепна и бавно отклони поглед от трепкащата водна повърхност. "Луда ли си?!". Думите продължаваха да отекват в съзнанието й. Още един, който й задаваше същия въпрос. Не й пукаше. И той беше като другите – неразбиращ. Бавно премигна и се вгледа в бележника до себе си. На белите листи ярко се открояваха буквите написани със собствената й кръв.Погледна ръката си. Топлата кръв се стичаше по кожата й и капеше по зелените листенца на детелините. Не чувстваше болка. Напротив. Усещаше се свободна. Сякаш от раната й се стичаше чернилката отровила душата й.
      - Ей?! Добре ли си?! – ,,К'во ли питам – помисли си момчето – Разбира се, че не е добре." Погледа я още малко и тъй като не получи отговор се приближи на няколко крачки от нея и клекна. Не даваше никакви признаци да е усетила преместването му. Сякаш той въобще не се беше появявал ,,Сладичка е – помисли си отново – С това чипо носле и тези къдрици. И очите... определено не беше виждал такива. Черни. Когато й извика не мислеше защо го прави. За втори път минаваше по този път нищо, че беше по-дълъг. Харесваше му хармонията, която цареше на това място. Случайно я видя. Беше се свила до един храст точно над брега на реката. Отначало не й обърна внимание, но начинът, по който се беше навела го накара да се загледа. Лявата й ръка бе отпусната и тънка струйка кръв се стичаше по нея, а с дясната пишеше нещо в някакъв бележник. Извика й толкова внезапно, че изненада дори себе си. Но когато тя го погледна... Тези очи... Имаше чувството, че цялата болка бе събрана в тях и в същото време те се усмихваха.
     - Ей, сладур на теб говоря?! – почувства се глупаво, когато й го каза, но не знаеше какво да друго да каже. Беше се втренчил в капчиците кръв и някакъв непонятен страх се прокрадна в него. Думите му я развеселиха. Не мислеше да му отговаря, но... се обърна и иронично му подхвърли:
     - Какво искаш?!
     И отново ги видя. Очите й. Думите заседнах в гърлото му. Имаше чувството, че тя четеше мислите, спомените, миналото му, всичко, което някога е бил.
     - Нищо. – чу се да казва – Просто... проверявам как си.
     - Умирам. Сега доволен ли си?!
     Определено не очакваше такъв отговор. Продължи да я гледа втренчено без да пророни и дума. Тя се изправи бавно без да обръща внимание на течаща от ръката й кръв.
     - Имаш нужда от помощ. – чу се отново да казва
     - Ха-ха-ха. – разсмя се развеселена – Аз ли?! Не мисля.
     - Но...
     - Какво но?! – прекъсна го бързо – Това не ме боли – посочи с пръст раната на ръката си – Боли тук, вътре – сложи ръка на гърдите си. Приближи се към него, сложи ръка на неговите гърди и прошепна отново – Тук!
     - Но...
     - Но не разбираш – прекъсна го отново се отдръпна назад приближавайки се до ръба на скалата – Не разбираш и няма как. Дори аз не разбирам. Виж аз ще си отида, защото не мога, не съм силна. Избирам лесния начин. Това е.
    Продължаваше да я гледа втренчено без да знае какво да каже.
   - Но... – телефонът му звънеше и за пореден път не можа да каже нищо – Да.- отговори нервно и леко се извърна в страни. Идвам... Ще закъснея малко. – отново я погледна. Онзи му приказваше нещо, но той почти  не го слушаше. Гледаше я само как отиваше към...
   - Не е е – изкрещя внезапно и се втурна към ръба. Тя падаше. Падаше към каменистия бряг на реката. Само очите й го гледаха усмихнати ,събрали толкова болка. Внезапно се обърна и видя до себе си бележникът й оставен сред окъпаните в кръв детелини. Върху белите листи алено се червенееше почеркът й: ,,Живота е болка и болката живот..."
Дълго стоя загледан в дневничето й, а после хвана телефона, набра познатите цифри и обърна поглед към тялото й до реката.
   - Ало... Искам да съобщя за... – загледа се отново в очите й, потъвайки в болката й и добави – за самоубийство.

[sweet_angel_]

Браво мила много е добро :)

[Moira]

Какво не му достигна да я спаси? Как мислиш?

[EvIcHkA]

Прекрасно  [cvetee] [plqs plqs]

[tuik]

Moira според мен не му стига цинизмът да се меши в неща, който не разбира. Тя му показва пътя, който я довежда до това решение, но не му дава време той да извърви този път.

finiv, много ми хареса разказчето ти, дава много теми за размисъл... Благодаря, че ме караш да мисля... :)

[finiv]

sweet_angel_ ,Moira , EvIcHkA, tuik радвам се, че ви е харесала историйката ми. :) :) :)

[Dalechen]

Самоубийството не е решение на нищо.

[finiv]

Dalechen не мисля, че си разбрал точно какво искам да кажа с този разказ:)

[angel4e_f]

 [inlovee]

[hang]

finiv ти пишеш.....
интереснооо...

[finiv]

finiv ти пишеш.....
интереснооо...

еми да понякога, когато ми доди музата, иначе насила никога.Ако доди, доди, ако не, не пиша, ако доди наполовина - късам листи, драскам и лягам да спя.

[hang]

НЕ....НИКОГА НЕ ГО ПРАВИ ТОВА С ЛИСТА!!!

Веднъж ми дойде яка идея и започнах да пиша но не го докарах..хвърлих листа в кошчето на стаята си (то кадето и да го хвърля в тая стая все ще се чувства като в кошче...) и така... на другата вечер си спомних за същото нещо и ми дойде нов факс как може да стане.. добре че не бях го изгорил :)  това което се получи като краен вариант в момент оглавява стихосбирката ми...

НИКОГА НЕ ХВЪРЛЯЙ НИЩО!!!


Пусни нещо твое във форума пак..моля те!
[wish all my love] [so_happy] [so_happy]

[Tajni4ka_:(]

Много хубав разказ!Доведе ме до  много спомени и се разчувствах.Пишеш страхотно :)

[finiv]

 [shame] [shame] [shame] [inlovee] [inlovee] [inlovee]Благодаря ви много.Наистина се радвам, че сте ми харесали писанийцата. :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:
hang като ми доди музата да напиша нещо и ако имам време да го набера, ще пусна... но много мразя на сила да мисля.Най-хубавите неща(които аз съм си харесвала разбира се, не знам за други дали са били толкова добри) са ми щуквали изведнъж.Както си седя и учà примерно или към 2 през нощта най-често:)Като се заформи нещо в русата ми главица ще го пусна обещавам.:)

[MoonLight]

Много е хубаво и силно! Чудя се обаче защо той не й помогна?! А можеше. . . Защо тя иска да умре? Звучи ужасно...дори самата мисъл за самоубийство. Сигурно си е имала наистина основателна причина. Представям си как се е чувствало момчето в този момент... [sad3]