На "Черното шалче"

[kalista]

Чинът е тъй самотен...
откакто ти на него не седиш.
И всеки час е тъй сиротен,
без смях и няма вече ни един фетиш.

И надписите някак по-различно си седят,
до вчера тъй забавни, днес отминал спомен само.
Дано столът и чинът ппростят -
но какво е АЗ+ТИ, когато ТИ е минало незабравимо?

И стаята до болка е самотна,
дори и пълна с хора, нали теб няма да те има?!
Само ако знаех, че зад теб врата за последно хлопна,
само ако знаех, всеки миг да запазя щях, любима...

Влизам днес в стаята и аз - за последен път,
без теб вече няма смисъл да стоя,
че всеки миг кошмар е,но те няма да ме спрат..
Та животът ми без тебе опустя...

Какво направи ти, любима?
Нима, че винаги до теб съм не разбра?
И макар грешката ти да е непростима...
обичах те, ще те обичам и в смъртта!

Защо със нас съдбата подигра се?
Защо любовта ни в грях превърна?
Защо такава жестока драма разигра се?
И нямам глас, ни сили аз на удара да отвърна...

И оттогава твойто черно шалче, мила,
което ти дари ми с предсмъртния си вик,
в моя опора се превърна, единствена закрила
и душата почерня във този миг...

Крача аз сега по алея, водеща ме до твоя последен дом,
тръпна - всяка крачка е болка изгаряща,
отронват устните ми кратък стон -
ти си там, лежиш, в рокля блестяща...

И ни дъх, ни сърце тупти в гърдите,
тъй красива си - о, мила моя,
и капят-солени-по моето лице сълзите,
да можеше моя живот да дам за твоя...

Когато скриха те от мен, любима,
беше вече ти под пръстта студена,
притихнал коленичих, с болка нетърпима,
последно сбогом с теб да взема...

И мълвят, без звук, устните мои:
"Сбогом, Емилия, почивай в пепелта,
сбогом на всички вас -
    НЕЩАСТНИЦИ В ЛЮБОВТА..."

P.S.  Разказът "Черното шалче" ще го публикувам в Литература малко по-късно...

[angel4e_f]

страхотно е-толкова е тъжно [reeeev]едно от най-хубавите неща,които съм чела! [heart__]

[ranenia skorpion]

Да наистина си го бива ! Браво ! [a taka]

[kalista]

Миси много милички!  [inlovee] Сега забелязах, че имам 2-3 грешчици, но вече не мога да ги поправя... А самият разказ вече го публикувах в Литература... Той е невероятен - една от най-тъжните истории, които съм чувала, а е и истинска... и се развива в България... Много, много красив и тъжен разказ...

[sweet_angel_]

ТОлкова тъжно :(

[kalista]

Такова е и разказчето...  [heart__] [heart__]

[angel4e_f]

Такова е и разказчето...  [heart__] [heart__]

да,да невероятно е!