Алени лилии...

[{dulgokoska}]

Отблъскват те вълните в морето...
На брега си... и там ще останеш...
Аз дълбоко съм в Небитието...
Събирам прах и с него се храня...
Динамика има злокобна...
Денят ни повтаря се мрачно...
И губим се... Няма виновни...
Безсмислено значение многозначно...
Гларуси кръжат ни отгоре...
Крещят и пронизват водата...
Между нас се сриват мостове...
Не свързва нищо двата ката...
Камъни сред пясъка режат...
От нозете ми кръв шурти...
Алени лилии плуват...
Размити сред ледни води...
А твойто лице ги отпива...
Недей да се жертваш за мен...
Аз зная готов си на всичко...
Реален обет опорочен...
Доказва се толкова пъти...
Очите ти все по-кръвни стават...
Иди си... Пази и плътта си...
Че не можеш да плуваш без тяло...
Сега откажи се от мене...
Тръгни си безсилен, печален...
Върни се след нужното време...
Ако помниш ме още... Едва ли...

[exclusive]

Прекрасно е..просто нямам думи [heart__] [bravisimo] [bravisimo]

[FALLEN]

Нямам думи,Нели...Поклон!И ето,подарявам ти скромното си букетче....
[cvetee] [inloveee] [I love you] :flowers: :flyingkiss: [gentle-fen] [gentle-fen2] [flowers] [be mine2] [kiss2]
На единия бряг си ти,
на другият съм аз...
Останаха далечни твоите очи,
а прекалено много има между нас...
Ти си там,близо до морето....
Там,от другата страна на моста от въже.
А аз...там...някъде на бездната от страх...
Там,останала без сърце...
Дели ни въдухът студен,
спира сетивата и пари.
Замръзва,леденее всичко в мен...
А ти при мен ли ще останеш...едва ли...
Не те виждам,
прекалено много разстояние има между нас...
И в същото време сме толкова близо...
Не те чувам...
Не долавям красивият ти смях....
Недей да се жертваш за мен...
Направи достатъчно като ме лъга
може би,че ме обичаш...
Направи каквото трябва,много се спъва,
само и само за  пред другите да покажеш,че ме привличаш...
Но днес слънцето не грее за нас,
изгасна пламъка на нашето време.
Във водата кървави алени лилии се давят,
плачат със кървави сълзи...
Съзлзи,падащи от моите нищожни очи...

[KUKLI4KATA]

много ме развълнува този стих,Нели!!!!!  продължавай ,миличка да намираш точното място на всяка дума,всеки ред...

[angel4e_f]

 [bravisimo]

[{dulgokoska}]

Загубих аз всичко в живота...
Любовта си, приятелство, минало...
Не остана дори и порока...
Сякаш съществуване не е имало...
В банята плахо отивам...
Но с тежка, решителна крачка...
Колебливо, отсечено стъпвам...
И като пияна се леко поклащам...
Мивката пълня с вода...
Запушвам я... планът такъв е...
Поглеждам в огледалото сега...
Гледа ме образ покрусен...
Посягам надясно... Не гледам дори...
Вземам бръснарското ножче...
Очите се пълнят с празни сълзи...
Душата е отпадъчно кошче...
Стискам го... Болка прорязва дланта ми...
Но слаба е тя... Не я усещам почти..
Прокарвам острието по ръката свободна...
Появява се линия червена... искри...
Държа си ръката надлъжно белязана...
И гледам безизразно с влажни очи...
Погубих съдбата... и бях тъй наказана...
Да чертая по вените смъртни черти...
Сменям ръцете... Едва се удържам...
Но болката душевна по-силна е от всичко...
А кръвта ми шурти... надолу тя бърза...
Не капе, а тече в живота ми - мивка...
Втора черта по ръката съседна...
Изпускам бръснача... Усмихвам се смъртно...
Над мивката, пълна с вода се пресягам...
И гледам как размива се в нея кръвта ми...
Капките едри... вадите цяли...
Се разнасят, рисуват след гибелните линии...
Образът покрусен полека изчезва...
И виждам вече само алени лилии...
Всичко загубих в живота си жалък...
Затова и изготвих изкупителен план...
Да бъде красиво исках аз само...
Алените лилии... Самоубийствени... Красиви...
                                                                      Оказаха се грях...

[FALLEN]

Думи нямам... [reevvv] [reevvv] [reevvv] [not fair] [not fair] [not fair] [reevvv] [reevvv] [reevvv]

Думите не са по-силни от делата...
Знам това.
Безсмислен е животът ми.
Заех се поне да завърши красиво.
Покачих се на старата,висока сграда...
Нямаше никой,беше тъмна нош...
Луната осветяваше улицата прашна.
А аз стоях горе...
Спомнях си всичко запоследно...
Домът ми,любовта ми,семейството ми...
Животът ми,с който сега се разделях...
Но не ме беше страх..страх ме беше само да не се върна
обратнмо,защото нямаше да понеса още едно падение....
Вътърът вееше косите ми
и ги носеше нагоре надолу...
Луната блестеше в очите ми
и не виждах до долу...
Дойде момента...настана време,
назад не можех да се върна,сърцето ми така пожела...
Душата си на демона продадох,
защото от днес няма да ми е нужна...
Душа,празна,омразна и самотна...на кому ли е необходуима?
Нощ,ела и ме вземи...
Сега е моментът...аз съм готова...
готова да поема този рик....
Готова да си отида с усмивка...
Готова да плача за моите спомени...
И нека след всичко това,
в моите кървави следи
се загледаш....дано намериш чертите на алените лилии,
които аз за теб оставям,за да ти кажа
нещото което никога не ти бях казвала....
обичам те до смърт...

[{dulgokoska}]

Рисувам букет от алени лилии...
С кръвта на лъжите, скрити от теб...
Аз ги открих, събрах ги, убих ги...
И сега вглъбено ги вграждам в портрет...
Листата вълшебно се полюшват от вятър...
Малко магия аз вложих от мен...
Аромат се разнася, примесен е вяло...
С вонята на кърви, на погребален акварел...
Платното е жълто... До толко почистих го...
Бяло да бъде просто не може...
Нанасям внимателно цветове хаотични...
Да прикрия жълтеникавото... Ще ми струва сурово...
Събрах си багажа - парченца от минало...
Не са никак много, но тежат прекалено...
В шепичка побрах ги... Изглеждат презрително...
Мълват черни клетви, докато съм вглъбена...
Готова съм вече, всичко завърших...
Само четката прибирам и заминавам...
Алените лилии потрепват бездушно...
Пред вратата ти дар - портрета - оставих...

[FALLEN]

[a taka] [a taka] [a taka]
Как не виждаш в тез очи алените лилии,
колко болка са събрали,как безмълвни плачат?
Изцедиха в мене всички сили,
и капка надежда да им върнеш чакат...
Но уви,ти си там някъде...
прегърнал друга и щастлив привидно.
А аз място не мога да си намеря навсякъде...
Чудя се какво да сторя със сърцето си,да остане скрито?
Как не ме усети в дъжда на мечтите ми,
да те галя с моите красиви алени лилии?
Как не почувства на сърцето сълзите ми?
Но защо ли питам-та ти дори не ме помниш навярно...
Мислите ми всеки път чертаят нашите красиви моменти,
спират дъхът ми всеки път.
И вместо да спре да ми тежи,искам да те зърна дори за секунди....
Тогава в мен няма нищо друго освен студ...
Снощи ти видях с нея,излязъл в прекрасната юнска нощ.
Валеше ситен топъл дъжд,и тя беше щаслива в твоите прегръдки.
Гледах я,гледах теб...в гръдта ми забиваше се нож...
а ти мен никога не си прегръщал така...
Пращам ти тази вечер своя дъжд от кървави алени лилии,
подарявам ти го,за да му се насладиш.
Това е моят последен подарък за теб...
Обичам те,дано някой ден да ми го простиш....
[not fair] [not fair] [not fair]

[{dulgokoska}]

:flowers: :fireheart: FALLEN :fireheart: :flowers:

Очите са прозорци към душата...
Но цветни... Са ти все еднакви, нали?!...
И моите безразлични ти бяха...
Я сега по-добре погледни...
Зениците мои са алени вече...
Не! Това лещи не са...
Просто животът с теб ме увлече...
И в очите родиха се кръвни цветя...
Зениците мои по тебе играят...
За тебе букет поднасям сега...
Приеми го, не зная докога ще изтраят...
Но и да увяхнах аз чувствам - ще си запазят цвета...
Алени лилии в очите ми плуват...
Ирисите мои край тях са безцветни...
Огледалата душевни песничка пеят...
За миг погледни ги!... Знам, чe oтегчен си...

[FALLEN]

 [heart__] [heart__] [heart__]
Със твоите лъжи
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане,но кървави...
Унищожени,самотни,влажно очи...
Казваше,че обичаш червеният цвят,
дано тогава моите алени очи ти харесат.
Сълзите си изплаках,
те свършиха,вече се обагриха в червено...
Но може и никога да не ги забележиш.
Аз за теб съм само спомен.
Поднасям ти в този час-моите
унили,безжизнени алено очи...
с блясъка на алените лилии,
с които деляхме своите мечти....

[{dulgokoska}]

За последен път на гости идвам у вас...
Но днес ще бъде малко по-различно...
Нося микроскоп като в по биология час...
Трябва да ти покажа нещо наше лично...
Няма да правя дълго въведение...
Накратко спомни си нашата история...
Но хайде по-бързо... Нямам много време...
Да се залавяме за работа, стига сме говорили...
Та значи... Започвам... Изваждам микроскопа...
Погледни ме за миг... Точно тъй... Благодаря...
Ето го нашия обект на изследване...
Точно така... Проронена за теб сълза...
Докато бяхме заедно през тези години...
Ти подари ми единствена роза...
Не се притеснявай... Всичко е минало...
Друга е целта ми... Сега сълзата ще положа...
Момент ще отнеме да наглася окулярите...
Готова съм вече... Приближи се насам...
Наведи се лекичко... Погледни... Видяли ги?!...
Сълзата уж прозрачна е... Но има нещо там...
Да! Приближи ги... Вгледай се внимателно...
Защо потрепера... Нима ги видя?!...
Сега спри да се пулиш... Не си на срок изпитателен...
Преди беше студен... Защо потиш се сега?!...
Недей се очудва на мойто откритие...
Не е невъзможно... Нали сега я изплаках...
Не се ли насищаш... От микроскопа отдели се...
Стига съзерцава своето проклятие...
Сега досещаш ли се вече как случи се всичко?!
През годините с тебе аз много плаках...
И кръвта разреди се, навлезе в очите...
Разми се във тях и разцъфна в цветята...
Е моята работа при тебе привърши...
Показах ти всичко, което в мен ти пося...
Взимам микроскопа, сълзата... С теб свърших...
Алени лилии в капка мъка - чудеса на любовта!

[FALLEN]

Нели,разплакваш ме   [cvetee] [inloveee] [reevvv] [reevvv] [reevvv]

Дойде при мен след толкова много време,
не искаш прошка,искал си да поговорим.
Толкова много си казахме тогава,
а сега на заинтересовани трябва да се престорим.
Длъжна съм да те изслушам,на себе си това дължа.
Казах ти-"Започвай!"
И ти започна своята история...
Аз бях честен с теб,
делях един хляб и една постеля с теб.
Ти ми се присмя и не ме оцени.
Сега душата ми е късче лед,
боли ме от това,че не ми прости.
Искам днес прошка за всичко да ти дам,
защото мислих много.
Не исках да съм сам,
вярвах в теб до бога...
Днес идвам да те запозная
с жената на моя живот,
защото обещах ти някога така.
И преди прошката да ти обещая,
искам да ми кажеш,че пазиш още любовта...
Аз днес със теб съм честен
и мисля,че нямах вина....
Спорът и за двама ни беше известен,
не аз,а ти погуби любовта..."
Дъхът ми изведнъж спря,
затуптя пулса и сърцето ми във такт.
Сякаш и прашинката уважение умря,
а ти насреща ми демоснстрираш смях.
Да,прав си-виновната съм само аз.
Защото те исках,защото те обичах.
Защото бях до теб и рискувах всичко заради обичта ти.
А всичко е било нагласено.
Днес идваш с нея да ме запознаеш,
с нея-жената на твоят нов живот.
Свалил товара на миналото,
вече нищо не ти пречи да ме забравиш.
И тя ме гледа нагло,
пита се каква ли е тази глупачка?
Меси се между нас сякаш е била на моето място....
Та тя е поредната в списъка ти хлапачка....
Върви,вземи я...прошката си аз ти давам...
Но ти на мене трябва да простиш....
Прости ми,че те обичах...
Прости ми,че очите ми вместо със сълзи
плачат с кръв....
Приеми ги като последен спомен....
Приеми моите кървави очи,
моите алени лилии....

[{dulgokoska}]

Отивам на нашето място...
Полянката с чистото езеро...
То с капчици мене приласква...
И всичко е още вълшебно...
Притварям клепки мечтателно...
И връщам се назад във времето...
И с изражение малко гадателно...
Се усмихвам, пристъпвам, не гледам...
Езерото нозете ми поема...
Целува краката игриво...
Както някога в нашта "поема"...
И аз съм още по-щастлива...
Вятър отнейде яви се...
И на тебе полъх донесе...
Слънцето бавничко скри се...
Нощите наше пренесе...
И потънала в тези спомени сладки...
Аз се движа сред вода кристална...
Задавам си малки невинни загадки...
Как и кога... Това ли е Краят?...
Но сълзата, която надолу се стича...
Шепти ми нежничко "Мила, не плачи!"...
Аз леко се сепвам и тихо въздишам...
Посягам, изтривам я... Това ме теши...
Усмивка грейна на лицето най-искрена...
Вятърът игриво посипа ме с капки...
Престанах да стъпвам неуверено, замислено...
Гмурнах се в дълбокото да почувствам пак ласки...
И плувах ли, плувах... Не зная и колко...
Но когато небето озари се с лъчи...
Почувствах го топло... Поспрях се замалко...
И с новичка сила отворих очи...
Езерото наше изглеждаше същото...
Както във всичките нощи и дни...
И разбрах, че водите напоени са до дъното...
Със спомени, ласки и много игри...
Огледах го жадно... Вдишах облекчение...
А кръгове красиви чертаеха линии...
В средата им плуваха в лудо увлечение...
Красивите наши алени лилии...

[reinbow]

Прекрасни стихове... Най-искрени поздрави :flowers: